Постковиден синдром в езика. Полско-българската ситуация
(доклад от експериментални изследвания)
Ефектът на пандемията COVID-19 вече е обсъждан в много публикации. Този студиен анализ, обаче, се различава от тези, които вече са били публикувани на пазара на книги в Полша и България – преди всичко, той има сравнителен характер между полския и българския език. Описаните наблюдения в изследването са направени ад хок, следователно обектът на изследването е „езикът в неговото развитие“.
Рядко се среща използването на данни, събрани посредством асоциативен и анкетен експеримент в едно и също изследване. Авторките намерено се обръщат към неочаквания вид отворено когнитивно определение на значение. Книгата е сложна синтезирана реакция и анализ на езиковия материал, който се развива в контекста на силното влияние на екстремалната физическа реалност върху човека.
Изследователките, чрез избрания от тях начин на реагиране, се опитват да включат сложния понятиен субстрат, т.е. да активират общото знание (физически, социален и метаезиков), след което да реконструират начина на възприемане на определени елементи на реалността, които са силно детерминирани от човешката визуална способност и менталната му конструкция.
При концептуализацията на значение на всяка от изследваните концепции, те откриват ясно основните процеси на взаимодействие със света, с околната (в този случай враждебна) реалност. Изследваните концепции на коронапаника, коронапарти и коронатуризъм са предимно отговори и начини на реакция на много конкретни пандемични обстоятелства.