Виржини Мартан: След появата на Еманюел Макрон през 2017 г. достигнахме абсолютната висота на политическия „спектакъл“
Маглена Гуркова
DOI: https://doi.org/10.58894/OWEP2703
Виржини Мартан е френски политолог и преподавател. Завършва Политически науки в Париж и е доктор по политически науки. Изследванията ѝ се фокусират върху политическия живот във Франция, върху фундаментални въпроси, свързани с демокрацията, политическото представителство, гражданството, екстремизма.
Виржини Мартан разработва неконвенционални теми като връзката между политическото пространство и излъчваните телевизионни сериали. През 2012 г. създава Think Tank Different – лаборатория за политически изследвания. Мартан допринася за кампанията на Франсоа Оланд по време на президентските избори през 2012 г. Определя се като експерт в областта на равенството между половете и работи в посока изграждане на публичния образ на Оланд като свръхсоциален кандидат, готов да посрещне и отговори на всички социални нужди на обществото.
Мартан е била част от Международната лига срещу расизма и антисемитизма (Licra) като темата, по която работи е „Размисли върху човешките права“.
Г-жо Мартан, каква е връзката между политическата култура и политическата журналистика? Как политическата култура влияе на начина, по който се осъществява политическата журналистика?
Връзката между политическата култура и политическата журналистика конкретно във Франция може да се определи като „фамилна“, това е една „ендогамна“ система. Лицата, които са в политическото пространство, и лицата, които работят в медиите в политическите ресори, са от едни и същи училища и университети – познават се изключително добре. Между тях протичат активни процеси, които формират политическия и новинарския дневен ред. Политиците влияят пряко на медиите и медиите влияят много на политиката. При нас изобщо не е като в англосаксонските страни, където журналистите, които се занимават с политика, са изключително независими от самата политика. Тоест, там няма конфликт на интереси, какъвто има при нас.
Как интернет и социалните медии променят политическата комуникация и какви предизвикателства създават?
Интернет и социалните мрежи безспорно променят политическата комуникация. Те водят до радикализация на общественото мнение. В социалните мрежи всеки е гледа собствената си личност, стои откъснат от останалите и от своя коловоз гледа само своя електорален дял. От тази гледна точка според мен тези „медии“ са крайно безинтересни, в тях няма политическа „култура“. Подбуждат към насилие, пораждат радикална действеност, но в никакъв случай не създават политика.
Смятам, че политическата комуникация в социалните мрежи е изключително слаба политически, тя е крайно несъобразена с адекватни политически цели. Но трябва да се отбележи, че е изключително силна в активизиращата си функцията.
Медиите или обществото трябва да носят отговорността поетите в ефир политически обещания да не бъдат забравени?
В нашето общество действително е необходимо политическите лидери и техните изказвания да бъдат следени изкъсо. Живеем в толкова забързано време, наблюдаваме толкова „медийно“ общество, че политикът може да каже абсолютно всичко, което си поиска и още на следващия ден цялото общество вече ще е забравило изказването му, изреченото няма да има абсолютно никаква стойност.
Имаме актуален пример – откакто е на власт във Франция Еманюел Макрон изказа всичко и противоположното на това всичко. В същото време цялата нация не просто не се възмущава, ами и се шегува с това непрекъснато. Изключително интересно е да се наблюдават тези процеси.
В едно Ваше интервю казвате, че медийният пазар във Франция е „балканизран“. Какво означава това?
„Балканизиран“, по-скоро не…Всъщност и да, и не. Проблемът се състои в това, че медийният пазар до голяма степен е погълнат и продължава да бъде поглъщан от големи милиардери, които притежават толкова много от всичко…Актуален пример е чешкият милиардер Даниел Кретински.
Обособяват се отделни групи. Действително медиите са в окаяно, дори жалко състояние. Сигурно е, че оттук нататък ще всичко ще се върти около едни и същи теми, около едни и същи идеи на едни и същи хора. Това е тотална липса на демократичност, на демократично обновление. Изключително драматично за Франция.
Каква роля има политическата реторика и какви са тенденциите в политическото говорене във Франция през последните години?
Маглена Гуркова е специалист по „Връзки с обществеността“, възпитаник на Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Св. Климент Охридски“
Бих казала, че във Франция в момента сме като в един голям киносалон. Думите вече нямат стойност, изразите са прекомерни и лишени от съдържание. Актуален пример от предходните седмици – Еманюел Макрон използва терминът от трудовете на Норбер Елиас (немски социолог, живял през ХХ в.) „décivilisation“ (букв. „децивилизация“) без изобщо да разбира произхода и значението на този термин. Нещо повече – този термин е често използван от крайно десния политически теоретик Рене Камю.
Вярно е, че медийният пазар е огромен, но когато съдържанието съставлява едно и също съобщение и неговото преповтаряне и хората намират това за напълно достатъчно, тогава има истински голям проблем. В последните години във Франция нещата се промениха. Повратната точка преди няколко години доведе до промени в политическата култура, в следствие на инвазивен политически маркетинг.
Първата повратна точка свързана с политическия маркетинг беше през 2007 г. – Сеголен Роаял и Никола Саркози. След появата на Еманюел Макрон през 2017 г. обаче достигнахме абсолютната висота на политическия „спектакъл“, до „Въздуха на празнотата“, както гласи едноименната книга на Жил Липовецки.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН ФОРМАТ ЗА ЦИТИРАНЕ
Гуркова, Маглена. Виржини Мартан: След появата на Еманюел Макрон през 2017 г. достигнахме абсолютната висота на политическия „спектакъл“. – В: Медии и език. Електронно списание за научни изследвания по медиен език [онлайн]. 28 юли 2023, № 14 [Политическата комуникация]. ISSN 2535-0587. <https://medialinguistics.com/2023/07/28/martan-interview/>
ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“
Броят на тема: „Политическата комуникация“ се осъществява с подкрепата на проект (Договор № КП-06-НП4/17 от 01.12.2022 г.), одобрен в конкурсната сесия „Българска научна периодика – 2023 г.“ при Фонд „Научни изследвания“ за издаване на рецензираното научно издание „Медии и език“.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
Интервюто е част от изследване в рамките дипломна работа във Факултета по журналистика и масова комуникация на тема „Френска политическа култура. Паралели с българската политическа публичност“.