ПРИНЦИПИ НА АВТОРСКАТА ЕТИКА

Авторите трябва да декларират, че предлагат за публикация напълно оригинални текстове, които не са публикувани в други издания. Ако предложеният текст е резултат от екипни усилия, тогава авторът, който изпраща статията, трябва да гарантира, че всички съавтори с принос за концепцията, дизайна, изпълнението и интерпретацията на изследването са включени в статията, че са видели и одобрили окончателната й версия и са се съгласили да я представят за публикуване. Авторите трябва да гарантират истинността на предоставените данни, като не предлагат манипулирано събиране на информация от мними или реални респонденти.

Тяхна лична отговорност е да не допускат плагиатство под никаква форма.

Трябва да се избягват следните недобросъвестни практики:

  • измисляне и фалшифициране на данни (измислянето на данни означава, че изследователят, без да извърши никакво изследване, е измислил данните; фалшифицирането на данни е подмяната на данни, получени по време на експеримента);
  • плагиатство в научни текстове (плагиатство означава използване на идеи и произведения на други хора, копиране на текстове или техни фрагменти без посочване на източника, като се нарушават на правилата за цитиране);
  • едновременно подаване на материали в няколко списания;
  • дублиране на публикация (поставянето на един и същи ръкопис в няколко периодични издания накърнява репутацията на учения и списанията);
  • неспазване на авторските права на техните съавтори – ръководител или колеги (да се посочат всички, допринесли за изследването, включително студенти и лаборанти);
  • фиктивно множествено авторство (ако статията е написана в съавторство, тогава всеки автор трябва да е свързан с процеса на подготовка на статията, да има научни интереси в тази област).

В случай на нарушаване на авторската етика, статията може да бъде отхвърлена на всеки етап от подготовката ѝ за публикуване. Ако след публикуването бъде установено нарушение, статиите се изтеглят едностранно с решение на редакционната колегия.

Авторите запазват авторските права върху произведението и предоставят на списанието правото да публикува първо произведението съгласно условията на Creative Commons Attribution License, което позволява на други да разпространяват произведението, стига да цитират коректно авторите и оригиналното произведение.

Авторите си запазват правото да сключват отделни договорни споразумения относно неизключителното разпространение на версията на произведението, както е публикувано в списанието (например поставянето му в библиотечни хранилища, публикуване в книга), с позоваване на първата му публикация в това списание.

Авторите имат право да публикуват работата си в интернет (например в хранилище на институт, в научна база данни или на личен уебсайт), посочвайки библиографските й данни в това списание, тъй като това може да доведе до продуктивна дискусия и повече препратки към тази работа.

Статиите, публикувани в Списанието, са статии с отворен достъп, които се разпространяват с лиценз Creative Commons Attribution – NonCommercial – NoDerivs 4.0.

Списанието позволява на автора да депозира приетата за публикуване версия на ръкописа, както и публикуваната версия в PDF формат в институционални репозиториуми и други некомерсиални репозиториуми, както и да го публикува на личния си уебсайт или на уебсайта на съответната академична институция (включително в социални мрежи, например ResearchGate, Academia.edu и др.) по всяко време след публикуването в Списанието и в съответствие с Creative Commons Attribution – NonCommercial – NoDerivs 4.0 лиценза. Списанието трябва да бъде посочено като първоизточник заедно с линк към публикацията в него.