Думите на 2022 година

 Думите на 2022 година

Всяка година с малки изключения през декември в предаването „За думите“ по програма „Христо Ботев“ на БНР по инициатива на журналистката г-жа Венета Гаврилова проф. Андреана Ефтимова и нейни студенти правят анализ и предложения за дума на годината (вж. за 2022 г. ; за 2021 г. ; за 2019 г.; за 2018 г.; за 2016 г. ; за 2015 г. ; за 2013 г. ).

По традиция и тази година първокурсниците от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет Мартин Керефейски, Джем Юмеров и Жаклин Атанасова и преподавателката им по медиен език и стил проф. Андреана Ефтимова коментират в предаването „За думите“ избраните от големи световни речници и издателства думи на годината и правят своя избор на най-показателните за живота и събитията през изминалите 12 месеца думи и изрази.

Проф. д.н. Андреана Ефтимова и нейните студенти в БНР

Goblin mode

Думата, която е избрана от предложенията на Оксфордския речник, е фразата Goblin mode. Според Мартин Керефейски може да се преведе като „гоблински режим“ и е изненадваща и непозната за него. Когато е прочел повече за нейното значение, разбрал, че означава да си непринуден, да се държиш така, както ти идва отвътре, да си свободен и да отхвърляш социалните норми. За пръв път се избира дума на годината чрез гласуване и явно големият процент (93%) гласували за нея показва според Мартин, че явно хората имат нужда от такова държание – малко асоциално, извън социалните норми, тъй като в последните пандемични години ни се налагат доста норми и ограничения. Все пак, ако това поведение на своеволие се проявява от хора на отговорни постове, от които зависят човешки съдби и живот, тогава то ражда недобри неща.

Джем Юмеров добавя, че на него не му допада тази фраза, защото е отворена за широка интерпретация. Различни издания я използват в различен контекст – като вид поведение, като начин на живот, за конкретна случка. Много интересно възниква тази фраза, всъщност благодарение на една фалшива новина през февруари месец тази година един създател на така наречените „мемета“ в Туитър разпространява фалшива новина относно раздялата на една много известна двойка – Кание Уест, рапър, и Джулия Фокс, актриса. Според това заглавие Джулия Фокс е изрекла следното твърдение, че на Кание Уест не му харесва, когато тя изпада в гоблински режим. И дори в това заглавие самата фраза може да се тълкува от всеки различно. Всъщност по-късно, през април, познатият на всички Илон Мъск характеризира своето поведение и своите намерения да купи Туитър като изпадане в гоблински режим, като по този начин той иска да изрази, че това може би не е най-рационалното, което може да направи, но не се интересува от общественото мнение.

Проф. Андреана Ефтимова признава, че е гласувала за режима на гоблините, защото я е впечатлило това, че се употребява образ от англосаксонската митологията, който се употребява във „Властелинът на пръстените“. Гоблините са зловредни същества, духчета, които в някои митологии правят дребни пакости, по-скоро на ръба на смешното, отколкото на истинско зло, така че характерът на тези митични същества по-скоро е въпрос на гледна точка и на интерпретация. Тук би следвало да се повдигне въпросът за огромното влияние на популярната култура, след като названието на тези митични същества, което влезе в сагата „Властелинът на пръстените“, се превръща в предпочитано от много хора по света.

#IStandWith

Жаклин Атанасова отбелязва станалата много популярна в интернет фраза #IStandWith (заставам до, съм със…), която е във връзка с подкрепата относно различните кризи, които настъпиха през тази година, основно войната в Украйна. Тя е на трето място в анкетата на „Оксфорд“ и се използва и в подкрепа на други каузи, не само за войната в Украйна.

Проф. Андреана Ефтимова допълва, че фразата се обвързва и с темата за насилието, която напоследък като че ли и в българското медийно пространство беше актуализирана по повод на изнесени скандали за насилие над жени, те не са един и два и излязоха като грозд наведнъж и  много активно медиите започнаха да ги употребяват… За съжаление, с голямо закъснение, тъй като кампанията #MeToo започна преди пет две години.

Пермакриза

Джем Юмеров отбеляза думата пермакриза (от перманентна криза) на британския речник Колинс, която според него описва изключително добре годината, която преживяваме. Този избор доказва, че езикът е жив организъм и той се развива паралелно с обществените нагласи и тенденции.

Газлайтинг

Като продължение на тезата за връзката на езика с обществената динамика, проф. Андреана Ефтимова каза, че съвсем скоро е завършила научен текст, в който обобщава в петгодишен период избираните думи на годината и съпътстващите ги думи в Оксфордския речник. Те наистина отразяват невралгични обществени теми и проблеми, като се мине през интерпретацията на дискриминационни и стигматизиращи практики, през злоупотреби с медийно или политическо съдържание, до проблеми с психичното здраве и състояние на хората, свързани с пандемията. Тя посочи думата „газлайтинг“, която е една от съпътстващите думи на 2018 година според Оксфордския речник, а сега е обявена от речника Мириям-Уебстър за дума на 2022 година. Думата означава манипулиране на някого чрез психологически средства, така че самият той да се усъмни в собствения си разум. В контекста на изключително сериозните проблеми с фалшивата информация в ерата на „постистината“, фалшивите новини, „алтернативните факти“, пропагандата, която ни залива отвсякъде, тази дума е особено важна, тъй като много често ние се чувстваме като жертви на тези информационни потоци, които ни карат да се съмняваме в собствения си разум и в собствената си преценка на събитията. Обикновено за думи на годината се избират и думи неологизми като тази – интересни по форма. Почти 50% от избора се дължи на интересната форма. Думите на годината винаги съдържат някаква социална критика, ирония, сарказъм, като по този начин можем да усетим пулса на обществото и как то се отнася към някакви „популярни“ явления и проблеми. Така че може да се каже, че кампанията „Дума на годината“ е и вид социална критика, проява на отношение, ако трябва и заклеймяване на някакви явления.

Предложения за думи на 2022 година

„Дечипизатор“ и „Всеки сам си преценя“ изпъкнаха като оригинални рожби на родната действителност и отношение към събитията през 2021, а за 2022 г. студентите направиха свои предложения. Мартин Керефейски избра фраза, която е била на преден план в българския език и медийната сфера – мижав интерес. Според него тя добива доста голяма популярност не само в рамките на един прословут концерт, но и с оглед на изборите, защото беше отбелязана все по-ниска избирателна активност, което е все по-плашещо за него. Той обобщава, че българите проявяват все по-мижав интерес към важни теми от бита и от социалната сфера.

Джем Юмеров продължава мисълта на Мартин, че ако трябва да се определи състоянието на българското гражданско общество, тази година то стана още по-разслоено, поляризирано, разединено, така че той си пожела догодина колегите, които ще дойдат в радио студиото, да могат да кажат, че дума на годината е заедно. А за тази година, за да не се говори отново за война и инфлация, той посочва с шега фразата „Много мило“, чийто произход е от риалити предаване. Тя е според него обобщаваща фраза за всички моменти, в които по някакъв ироничен начин искаш да изразиш отношение към нещо немного приятно, което ти е направено от някого.

Жаклин Атанасова отново избира израза „Всеки сам си преценя“ в българската класация, защото според нея той е актуален и ще продължава да бъде актуален и в следващите години.

Екипът на ФЖМК благодари на водещата Венета Гаврилова за поканата

Проф. Андреана Ефтимова в кръга на шегата предложи, все още под впечатлението от финала на Световното първенство по футбол, името на героя на Първенството Лионел Меси. Тя обясни, че то всъщност е свързано и с една ситуация в родния политически пейзаж – наш политик се сравни с Меси, т.е. прояви желанието и смелостта да се сравни с Меси. Не е възможно и да се отмине войната, която се води от началото на годината. Правят впечатление всички тези изрази и думи, които съпътстват пропагандата – „специална военна операция“, „денацификация“, които маскират истинското състояние на нещата. В същото време проф. Ефтимова се интересува от работата с езика в думи като „рашизъм“, „рашисти“, „путинг“ (митинг в защита на Путин), която е проява на ирония, сарказъм, изобщо на изразяване на отношение към събитията, които съпътстват войната. В домашен контекст тя посочва такива странни изрази като „полупрезидентска република“, които по-скоро говорят за липсата на всякаква подготовка не само в политиката. Липсва, а и не се държи на подготовката във всяко едно отношение – липсват специалисти, които да вършат съвестно и качествено работата си, и тя би желала това да е посланието за следващата година.

В духа на пожеланията за следващата година водещата г-жа Венета Гаврилова добавя и своите: професионализъм, почтеност и здравомислие.

 

Публикувано в Събития