Кратките остроумия за класическия българин във Фейсбук – установяване на жанра и преглед на езиковите му белези

Богдан Дичев
DOI: https://doi.org/10.58894/BFOE6358

Текстът разглежда появата на непознат допреди няколко години тип хумористичен жанр във Фейсбук, оформящ нови речеви конструкции във виртуалната медия, нов маниер на словесно изразяване. В много от случаите тези вербални форми са част от мемове, имащи особена, почти нормативно установена текстова съставка. Именно тази нейна нормативност обуславя словесните опуси като нов медиен и фолклорен жанр. Кратките прозаически фрагменти за удобство са наречени „ганьографи“, защото те осмиват новите превъплъщения на съвременния Бай Ганьо, наричан от членовете на групите за хумор и забавление „класическия българин“ или „класика“.

Ключови думи: хуморът във Фейсбук; мемът като синтез и разпад; ганьографът – нов фолклорен жанр; културни и наративни особености; анализ на езиковите аспекти

The text examines the emergence of a type of humorous genre in Facebook, unknown until a few years ago, shaping new speech constructions in the virtual medium, a new manner of verbal expression. In many cases, these verbal forms are part of memes with a particular, almost normative textual component. It is this normativity of it that conditions verbal opuses as a new media and folk genre. The short prose fragments are conveniently called “ganiographs” because they ridicule the new incarnations of the contemporary Bai Ganyo, referred to by the members of the humor and entertainment groups as the “classic Bulgarian” or “the Classic.”

Keywords: Humor on Facebook; the meme as synthesis and decay; the gag as a new folk genre; cultural and narrative particularities; analysis of linguistic aspects

Лозунгът като интегрална част от визуалната пропаганда през социализма в България

Никола Вангелов
DOI: https://doi.org/10.58894/BFOE6358

През годините на социализма в България широко се използва визуална пропаганда с цел убеждаване на населението в правилната линия на политиката на БКП, възпитаването му в социалистическите идеали и постигането на заложените в плана за развитие цели. Формите на визуалната пропаганда или нагледната агитация, както се нарича през този период, са разнообразни, а лозунгът заема централно място в тяхното съдържание. Целта на текста е да анализира някои от най-често използваните форми на визуална пропаганда, да посочи техните характеристики и ролята на лозунга в изграждането на съдържателната им част. Методологията използва контент анализ, както и сравнителен анализ. Направени са предложения за авторски дефиниции и класификации, които могат да бъдат предпоставка за бъдещи изследвания.

Ключови думи: визуална пропаганда, социализъм, България, лозунг, плакати

During socialism in Bulgaria visual propaganda has been widely used in order to convince the population of the right political track of the BCP, to educate it in the socialist ideals and to reach the plan’s goals. The forms of the visual propaganda or nagledna agitatsiya as it was known at the time are various and the slogan plays a central part in their content. The aim of the text is to analyze some of the most frequently used forms of visual propaganda, to outline their characteristics and the central role of the slogan in their content creation. The methodology uses content analysis, as well as comparative analysis. Several suggestions for author’s definitions and classification are made, which could be a basis for future studies.

Keywords. Visual propaganda, socialism, Bulgaria, slogan, posters

Трансмедии на социални каузи

Сергей Тодоров
DOI: https://doi.org/10.58894/USVN2136

Въздействието на трансмедиите за социални каузи продължава да става все по-често използвана практика за комуникиране. Причината за това е този вид комуникация е, че тя е изключително ефективна, достига до по-широка аудитория и изиграва ключова роля за идентичността на компанията – фактори, които облагодетелстват крайната мисия на организацията – да окаже въздействие със социалната си кауза, да промени нагласи и да привлече по-голяма аудитория. Настоящото изложение ще изследва явлението трансмедия, ще проследи възникването му, академичните му определения и противоречията, свързани с него. Ще бъдат анализирани и трансмедийни комуникации.

Ключови думи: трансмедия, крос медия, определения, комуникация, социални каузи, въздействие, реклама, маркетинг

The impact of the Transmedia of social causes continues to be an increasingly common communication practice. The reason for this type of communication is that it is highly effective, reaches a wider audience and plays a key role in the company’s identity – factors that benefit the organization’s ultimate mission – to make an impact with its social cause, to change attitudes and attract a larger audience. This presentation will explore the phenomenon of transmedia, trace its emergence, its academic determinants, and the conjectures associated with it. The different types of transmedia communications will also be analyzed.

Keywords: transmedia, cross media, definitions, communication, social causes, impact, advertising, marketing.

Изследване на потребителските нагласи по отношение на инфлуенсърите и тяхното сътрудничество с брандове в България

Радослава Микова
DOI: https://doi.org/10.58894/YUJL4292

В изследването се прави опит да се проучат потребителските нагласи по отношение на инфлуенсърите и тяхното сътрудничество с брандове в България. Проведе се онлайн в периода декември 2020 – януари 2021. 304 респонденти попълниха анкетна карта с 18 въпроса – затворени, с множествен избор и отворени. Основната цел е да се установи дали в България има наличие на псевдоинфлунсърство, превърнало се в самоцел поради доходността, или се наблюдава инфлуенсърство, което е в процес на развитие. Също така да се отговори на въпроса дали в България реално има инфлуенсъри, или се следва западен модел на поведение при потреблението на продукти и услуги.

Ключови думи: бранд, брандинг, инфлуенсъри, социални мрежи

Тhe research aims to examine consumer attitudes towards influencers and their collaborations with brands in Bulgaria. It was conducted online during the period December 2020 – January 2021. A total of 304 respondents completed a questionnaire with 18 closed and open-ended questions. The primary objective is to determine whether there is a presence of pseudo-influence in Bulgaria, driven purely by profitability, or if there is an evolving influencer culture. Additionally, the study seeks to answer whether Bulgaria genuinely has influencers or if it follows a Western model of product and service consumption behavior.

Keywords: brand, branding, influencers, social media

Ролята на социалните медии във формирането на политически имидж: анализ на профилите на Бойко Борисов, Слави Трифонов и Кирил Петков във Facebook през 2021 година

Пламена Папазова
DOI: https://doi.org/10.58894/NTZG7505

В наши дни социалните медии играят все по-голяма роля в обществения и политически живот и са станали важен канал за комуникация между политиците и гражданите. В този контекст, настоящата статия ще проучи ролята на социалните медии за изграждане на политически имидж, като постави фокус върху профилите на водещите политици в България през 2021 година. Статията ще вземе предвид победителите в трите тура на парламентарните избори през 2021 г. и ще анализира Facebook профилите на лидерите на съответните партии. За анализа на активността им във Facebook, ще бъдат разгледани броят на публикациите, тяхната тема, обемът им, както и дали включват снимка, видео или препратка към външна публикация и дали използват хаштаг.

Ключови думи: политически имидж, социални медии, Facebook, предизборни кампании

Nowadays, social media plays an increasingly important role in public and political life and has become an important channel of communication between politicians and citizens. In this context, this article will explore the role of social media in building political image, focusing on the profiles of leading politicians in Bulgaria in 2021. The article will consider the winners of the three rounds of the 2021 parliamentary elections and analyze the Facebook profiles of the respective party leaders. For the analysis of their activity on Facebook, the number of posts, their topic, their volume, as well as whether they include a photo, video, or link to an external post and whether they use a hashtag will be considered.

Keywords:  political image, social media, Facebook, election campaigns

Политическата комуникация – между регулираните медии и нерегулираните платформи
Симеон Василев
DOI: https://doi.org/10.58894/AOQV1963

Традиционните медии отдавна не са светая светих на политическата комуникация. Те са в конкуренция със социалните мрежи, които формират начина, по който общуваме и възприемаме реалността. Това означава, че е установен нов modus operandi за поведението на медии и политика и се осъществява огромна по мащаба си социална промяна, сравнима с поврата, предизвикан от печатарската преса на Гутенберг. В статията се коментира медийната трансформация като една от основните причини за промяната на политическата комуникация.

Ключови думи: политическа комуникация, медии, журналистика, социални мрежи, трансформация

Traditional media have long been the Holy of Holies of political communication. They are in competition with new media. New media are shaping the way we communicate and perceive reality. This means that we have a new modus operandi for media and political behaviour and a social change of enormous magnitude, comparable to the upheaval caused by Gutenberg’s printing press. The article comments on the media transformation as one of the main reasons for changing political communication.

Keywords: political communication, media, journalism, social networks, transformation

Футболни метафори в българския политически дискурс

Владимир Досев
DOI: https://doi.org/10.58894/SJMN5343

Според теорията на когнитивната лингвистика метафорите оформят не само нашата комуникация, но и начина, по който мислим, действаме в ежедневието си и дори гласуваме. Целта на статията е да опише манипулативната употреба на футболни метафори в българския политически дискурс. Обект на когнитивен дискурсен анализ са политически текстове, публикувани в български вестници и в Интернет през последните 10 години. Българските политици и журналисти често използват метафори и образен език не само за да забавляват публиката си, но и за да повлияят на подсъзнанието на избирателите.

Ключови думи: концептуални метафори, политически дискурс, манипулация

According to the theory of cognitive linguistics, metaphors shape not just our communication, but also the way we think, act in our everyday life, and even vote. The aim of this article is to describe the manipulative usage of football metaphors in Bulgarian political discourse. The object of cognitive discourse analysis are political texts published in Bulgarian newspapers and on the Internet in the last 10 years. Bulgarian politicians and journalists often use metaphors and figurative language not only to amuse their audiences but also to influence the unconscious mind of the people.

Keywords: conceptual metaphors, political discourse, manipulation

Относно въпроса за политическата стигматизация
Лазар Шишманов
DOI: https://doi.org/10.58894/SEQN2123

Статията разглежда как хората взаимодействат с политически различните, представляващи „опасност“ за техните вярвания и позиции. Преди да бъде разгледан феноменът политическа стигматизация, е направен преглед на съвременните теории за изграждането на политическа принадлежност. В частност, теорията за големите пет. Направен е опит да се докаже, че политическата принадлежност, не е плод на рационални разсъждения. Следователно омразата спрямо Другия, също не би могла да бъде проявление на човешкия интелект. Разгледани са също връзките между личността и политическите позиции и идеологии.

Ключови думи: стигматизация, политическа стигматизация, големите пет, идеология, общество

The article examines how people interact with those who are politically different and pose a „threat“ to their beliefs and positions. Before delving into the phenomenon of political stigmatization, a review of contemporary theories on the construction of political affiliation is conducted, particularly focusing on the Big Five theory. An attempt has been made to demonstrate that political affiliation is not solely the result of rational reasoning. Therefore, hatred towards the Other could not be considered a manifestation of human intelligence. The article also explores the relationship between personality and political beliefs and ideologies.

Keywords: stigmatization, political stigmatization, Big Five, ideology, society

Изкуствен интелект и чатботове в копирайтинга – от революция в комуникацията до фолклоризация на дигиталната постмодерност

Дияна Петкова
DOI: https://doi.org/10.58894/KLKG1851

Изкуственият интелект днес променя основните характеристики на масовата и междуличностната комуникация. Chat GPT е едновременно и канал на информация, и равноправен участник в комуникационния процес. По този начин се прави корекция в класическите модели на комуникация, като тези на Шрам или Шанон-Уивър, където изпращачът, приемащият посланието и каналът са отделни елементи в комуникационния процес. Фактът, че Chat GPT може да бъде едновременно изпращач и канал на посланието, предопределя и значимата му роля в комуникацията. Освен многобройните предимства на изкуствения интелект статията разглежда и някои сериозни предизвикателства, пред които се изправя съвременната цивилизация, като въпросите за развитието на когнитивните способности, таланти и умения на индивидите при наличието на чатботове, за взаимовръзката между технологиите и психологическото добруване на човешките същества и за необходимостта от правна и етична регулация на употребата на Chat GPT.

Ключови думи: изкуствен интелект, Chat GPT, модел на комуникация, дигитална фолклоризация, дигитален сторителинг

Artificial intelligence nowadays has transformed the main characteristics of mass and interpersonal communication. Chat GPT is both a channel of communication and an equal participant in the communication process. In such a way, a correction has been made in the classical models of communication, such as the models of Schramm or Shannon-Weaver, where the sender, the receiver and the channel are separate elements in the communication process. The fact that Chat GPT can be both the sender and the channel of the message predetermines its significant role in communication. In addition to the numerous advantages of the artificial intelligence, the paper also examines some serious challenges that modern civilization has faced, such as the questions of the development of cognitive abilities, talents and skills of individuals in the presence of chatbots, the interrelations between technology and psychological well-being of human beings, and the need for legal and ethical regulation of the use of Chat GPT.

Keywords: artificial intelligence, Chat GPT, communication model, digital folklorization, digital storytelling

Имиджови роли на пиар текстовете в собствените медии на корпоративните брандове

Христина Христова
DOI: https://doi.org/10.58894/ZCKK2090

В статията се разглежда приносът на собствените медии в комуникационната политика на бизнес организациите. Целта на проучването е да се обособят общите имиджови функции на различни пиар текстове, които се публикуват в онлайн платформите на компаниите. Изследването се гради върху хипотезата за взаимодействието между отделните съдържания и доминиращата роля на пиар текстовете в наратива за предимствата на корпоративните брандове, които се конкурират за потребителското внимание в условията на дигиталните комуникации. За изследователската цел е приложен методът изследване на случай (case study).

Ключови думи: пиар текстове, имидж, собствени медии, корпоративен бранд

The article considers the contribution of the proprietary media in the communication policy of business organizations. The aim of the study is to identify the general imaging functions of the different PR texts, published on the online platforms of the companies. The research is based on the hypothesis of the interaction between the individual contents and the dominant role of the PR texts in the narrative about the advantages of the corporate brands, competing for consumer’s attention in the digital communication environment. In order to achieve the research objective, the case study method was applied.

Keywords: Public Relations (PR) texts, image, proprietary media, corporate brand 

 

Традиционни комуникационни модели и нови технологии в PR комуникацията

Мирослава Ценкова
DOI: https://doi.org/10.58894/UBBR8431

Навлизането на дигитализацията в живота на съвременното общество доведе до глобални промени в икономическата и в социално-комуникативната сфера. Новата динамична информационна среда изисква прилагане на специални комуникационни умения, както и на нови форми на социално взаимодействие между организациите и целевите публики за постигане на високи нива на ангажираност и ефективност в комуникацията. Целта на публикацията е да се направи съпоставка между класическите подходи за изследване на масовата комуникация и внедряването на новите технологии в PR комуникацията, което изисква прилагане на нови методи за проучване и анализ на дигиталните общувания, както и нови начини за достигане до целевите групи в социалните платформи.

Ключови думи: традиционни комуникационни модели, масова комуникация, нови технологии, PR комуникация, социални платформи

Abstract: The entry of digitization into the life of modern society has led to global changes in the economic and socio-communicative spheres. The new dynamic information environment requires the application of special communication skills, as well as new forms of social interaction between organizations and target audiences to achieve high levels of engagement and effectiveness in communication. The purpose of the publication is to make a comparison between the classical approaches to the study of mass communication and the implementation of new technologies in PR communication, which requires the application of new methods of research and analysis of digital communications, as well as new ways of reaching target groups in social platforms.

Keywords: traditional communication patterns, mass communication, new technologies, PR communication, social platforms

 

Кибердипломацията – инструмент за комуникация на международни организации

Росица Филатова
DOI: https://doi.org/10.58894/AEDV5201

Държави и международни организации имат все повече киберспособности, а необходимостта от използването на „мека сила“ като кибердипломация, играе важна роля за предотвратяване на кибератаки, чрез поддържане на постоянен диалог между партньори и потенциални противници. Кибердипломацията е естествената еволюция на публичната дипломация за включване и използване на иновативните платформи за комуникация през 21-ви век.

Ключови думи: кибердипломация, международни организации, комуникация, киберсигурност, киберпространство

States and international organizations increasingly have cyber capabilities, and the need to use „soft power“ such as cyber diplomacy plays an important role in preventing cyberattacks by maintaining a constant dialogue between partners and potential opponents. Cyber diplomacy is the natural evolution of public diplomacy to incorporate and use innovative communication platforms in the 21st century.

Keywords: cyber diplomacy, international organizations, communication, cyber security, cyberspace

Съществува ли текстова картина на света

Войчех Кайтох
DOI: https://doi.org/10.58894/SWEE4244

Статията „Има ли текстов образ на света“ ще представи най-важните мнения в Полша относно взаимозависимостта на езиковия образ на света и текстовия образ на света. Тя ще се опита да отговори на въпроса от заглавието на базата на емпирични примери. Създаването на текстова картина на света е вид изследване на дискурса. Текстът предлага да се обърне към лексикографската традиция (създаване на тематични речници) и към количествения лексикален анализ на съдържанието. Емпиричният материал, използван в статията, се състои от три текстови корпуса от по 250 000 думи всеки. Те събират текстове, взети от младежки списания от 90-те години. Възгледите, представени в статията, са в опозиция на констатациите на люблинската етнолингвистична школа.

Ключови думи: лингвистика, картина на света, текстова картина на света, анализ на дискурса, тематична лексикография, количествен анализ на съдържанието

The article „Is there a Text Image of the World“ will present the most important opinions in Poland on the interdependence of the Linguistic Image of the World and the Text Image of the World. He will try to answer the title question on the basis of empirical examples. Establishing a Text Picture of the World is also a kind of discourse research. The text proposes to refer to the lexicographic tradition (creating thematic dictionaries) and to the quantitative lexical analysis of the content. The empirical material used in the article consists of three text corpora of 250,000 words each. They collect texts taken from youth magazines of the 1990s. The views presented in the article are in opposition to the findings of the Lublin school of ethnolinguistics.

Keywords: Linguistic, Picture of the World, Text Picture of the World, Discourse Analysis, Thematic lexicography, Quantitative content analysis

Мариупол – информационната война

Светлозар Кирилов
DOI: https://doi.org/10.58894/PVPC6631

Статията разглежда основните аспекти в информационната война между Русия и Украйна за Мариупол – кого подкрепят жителите на града, кой е виновен за цивилните жертви и разрушенията в Мариупол, доколко са истинни твърденията на воюващите страни. Внимание е отделено и на медийното отразяване на четири конкретни събития при обсадата на Мариупол – пораженията на Родилен дом №3, разрушаването на театъра, евакуацията на цивилните от завода „Азовстал“ и блокирането на кораба „Царевна“ в пристанището.

Ключови думи: информационна война; Русия; Украйна; Мариупол

The article deals with the main points of the information warfare between Russia and Ukraine related to Mariupol. Which side in the conflict is supported by the inhabitants of the city? Who is to be blamed for the death of civilians and destruction in Mariupol? To what extent the statements of the warring countries are consistent with the truth? The light is shed on the information coverage of four concrete events during the siege of Mariupol: the destruction of the Maternity Yard №3; the destruction of the theater; the fate of the civilians in Azovstal and the blocking of the ship “Tzarevna” in the port.

Keywords: information warfare; Russia; Ukraine; Mariupol

Лексикален количествен анализ на съдържанието в сравнение с други методи за изучаване езика на печата
Теодора Петкова
DOI: https://doi.org/10.58894/SELF4531

Изследването на дигиталните маркетингови комуникации в мрежата е неделимо от изследването на метаданните, с които уеб съдържанието на тези комуникации бива или следва да бъде описвано. В тази статия са представени теоретични аргументи в подкрепа на тезата, че текстовете на дигиталните маркетинговите комуникации в мрежата следва да бъдат възприемани (и създавани) като колективно действие и заедно с това разбирани от гледна точка и на функцията им на дигитални обекти. В статията са представени погледи към говоренето и разбирането в интерактивната, взаимосвързана на ниво текст и метаданни.

Ключови думи: дигитални маркетингови комуникации, уеб съдържание, метаданни, текст

The study of digital marketing communications on the Web is inseparable from the study of the ways metadata with which the web content of these communications is or should be described. This article presents the aspects of digital marketing communication and understanding in the interactive, interconnected on the levels of text and metadata, hypermedia environment of the Web. The article argues that the texts of digital marketing communications on the Web should be perceived (and created) both as a collective action and together and from the point of view of their function as digital objects.

Keywords: digital marketing communication, web content, metadata, text

Лексикален количествен анализ на съдържанието в сравнение с други методи за изучаване езика на печата


Войчех Кайтох
DOI: https://doi.org/10.58894/NPBA1131

Статията разглежда няколко типа анализи на медийното съдържание. Количественият анализ на съдържанието винаги е необходима първа стъпка в изследването на всеки медиен поток. Този вид изследване дава възможност за обективно посочване на теми и тематични линии в дадена медия. При лексикалния количествен анализ на съдържанието както единицата за анализ, така и мерната единица е думата. Обособяват се две течения (методът на водещите думи и методът на ключовата дума). Предлагат се дефиниции на понятията „текстов образ на света“ и „езиков образ на света“.

Ключови думи: лексикален количествен анализ на съдържанието, количествен лексикален текстов образ на света, анализ на съдържанието, медийни изследвания

The article looks at different analyses of media content. The quantitative content analysis is a necessary first step in the research of any media flow. This type of analysis provides a technique for objectively pointing out themes and thematic lines in a particular medium. Lexical quantitative content analysis is defined as both analyzing and measuring words. It has two distinct paradigms: the leading words method and the keyword method. The text provides definitions for the terms “textual image of the word” and “lingual image of the world”.

Keywords: lexical quantitative content analysis, quantitative lexical textual image of the world, content analysis, media studies

"Mитове“ на Стивън Фрай – съвременна адаптация на старогръцките митове и легенди

Даниела Статулова
DOI: https://doi.org/10.58894/NSQC6227

Текстът разглежда книгата на Стивън Фрай „Митове“ като модерна и изпълнена с хумор адаптация на старогръцката митология. Фокус на изследването са приложените езикови политики и практики, както и баланса на езиковите формации. От съществено значение е ярката и самобитна творческа личност на автора с особен поглед върху съвременния свят и приетите стереотипи.

Ключови думи: езикови политики и практики, старогръцкa митология, адаптация

The text deals with Stephen Fry’s Mythos as a modern, authentic and humorous adaptation of the ancient Greek mythology. The study focuses on the  applied language policies and practices, as well as the achieved balance in the language situations and formations. The creative figure of the author with a special point of view of the modern world and accepted stereotypes are essential. The research methodology combines theoretical and interdisciplinary analyses.

Keywords: language policies and practices, ancient Greek mythology, adaptation, Stephen Fry

Фалшиви политически новини във Фейсбук


Владимир Досев
DOI: https://doi.org/10.58894/YDTU5468

Днес Фейсбук е един от най-популярните източници за информация не само за младите хора в България. От друга страна, съгласно Индекса за медийна грамотност за 2021 г., изготвен от  Инициативата за европейски политики (EuPI), България се нарежда на последно място в Европейския съюз по устойчивост по отношение на разпространението на фалшиви новини. Изненадващо, дори български политици цитират в различни медии фалшиви новини от Фейсбук.

Ключови думи: фалшиви новини, медиен дискурс, политически пиар

Nowadays, Facebook is one of the most popular information sources not only for the young people in Bulgaria. According to the Media Literacy Index for 2021 by the European Policies Initiative (EuPI), Bulgaria ranks last in the European Union in terms of resistance to the spread of fake news. Surprisingly, even Bulgarian politicians quote in various media fake news from Facebook. The aim of this article is to describe some of the most significant features of the fake political news on Facebook.

Keywords: fake news, media discourse, political PR

Ролята на неправителствените организации в публичната дипломация

Калин Калинов

Един от значимите дебати в сферата на публичната дипломация в последните години е свързан с позиционирането на неправителствените организации в парадигмата на това поле. Повечето автори защитават една от двете коренно противоположни гледни точки. За част от изследователите неправителствените организации са в състояние да бъдат равноправен участник и да се борят за собствени политики, а според други те са единствено инструмент за комуникация с определен сегмент от аудиторията.

Ключови думи: публична дипломация, неправителствени организации, дигитална дипломация, теоретичен обзор, международни отношения

One of the key debates in the field of public diplomacy in recent years relates to the positioning of non-governmental organizations within the existing paradigm. Most authors defend one of two completely opposite points of view. For some researchers the NGOs are in a position to participate equally and defend policies on their own, while others support their conceptualization as a tool for communication with a particular audience segment.

Keywordspublic diplomacy, NGOs, digital diplomacy, theoretical review, international relations

Как психологията може да помогне за решаването на проблема с фалшивите новини

Стефан Марков

Бумът на онлайн фалшиви новини в световен мащаб насочи вниманието на редица изследователи към този феномен. Освен научния интерес към темата, впечатление прави и желанието на множество социални актьори да бъдат създадени механизми за ограничаване на дезинформацията в интернет. Социалните мрежи се опитват да регулират собствените си платформи по подходящ и ефективен начин, различни държави и общности от държави обмислят и разработват законодателни мерки срещу фалшивите новини.

Ключови думи: фалшиви новини, дезинформация, психология на фалшивите новини, побутване

The worldwide proliferation of online fake news has attracted considerable scientific attention. Apart from this specific interest in the topic, the determination of many social actors to create mechanisms in order to limit disinformation on the Internet is also quite noticeable. The major social networks are trying to impose adequate regulations within their own platforms in an appropriate and effective way, different countries and international political unions are considering and developing legislative measures against fake news, computer algorithms are being created to recognize false content.

Keywords: fake news, disinformation, misinformation, psychology of fake news, nudge

Локусът на контрол в българската култура и комуникационният му израз в разговорната реч

Дияна Петкова

Локусът на контрол е психологически термин, с който се обозначава в каква степен индивидите вярват, че контролират собствената си съдба. Макар че в научната литература той се изследва най-вече по отношение на отделния човек, локусът на контрол е внедрен в културата и се придобива от личността чрез възпитанието, образованието и ролята на медиите. Собствено анкетно проучване показва, че съществува сериозно разминаване между съзнателно декларирания локус на контрол и вярванията на българите.

Ключови думи: локус на контрол, съдба, вярвания, българска разговорна реч, българска култура

Locus of control is a psychological term used to describe the extent to which individuals believe they can control their own destiny. Although in the academic literature it is studied mainly in relation to personalities, the locus of control is embedded in culture and is acquired by individuals through upbringing, education and the role of the media. An own empirical study shows that there is a serious discrepancy between the consciously declared locus of control by the respondents and the actual beliefs of the Bulgarians.

Keywords: locus of control, destiny, beliefs, Bulgarian colloquial speech, Bulgarian culture

"Европейски" vs. "традиционни" ценности в българските медии

Ралица Ковачева

Статията представя резултати от изследване на медийната репрезентация на понятията „европейски ценности“ и „български ценности“ по време на кампанията за европейските избори през 2019 г. Резултатите показват, че в политическия дискурс преобладава превратно представяне на европейските ценности, въз основа на което те са противопоставени на българските. На тази основа се конструира негативно отношение към ЕС.

Ключови думи: европейски ценности, традиционни български ценности, европейски избори, Европейски съюз, медии.

The study presented deals with the issue of the media representation of the concepts of „European values“ and „traditional Bulgarian values“ during the European election campaign in 2019. The results show that a broad misrepresentation of the European values prevails in the political discourse, based on which they are opposed to the Bulgarian values. As a result, a negative attitude towards the EU is constructed.

Keywords: European values, traditional Bulgarian values, European elections, European Union, media.

Ценностите във войната за мир. Уилсъновият нов ред на страниците на вестник "Мир" - национални или корпоративин доктрини

Наделина Анева

Статията изследва политическия дискурс на Уилсъновия мир в „Българския Таймс”, както наричат вестник „Мир”. Използван е методът на контент анализа, а изследваният период е от подписване на примирието през 1918 г. до Парижката мирна конференция през 1919г. Един от проблемите, които откривам и върху страниците на вестника, е липсата на дешифриращи кодове, тъй като Европа и Америка означаваха войната и мира по различен начин. За Уилсън, както и за вестник „Мир”,  има добра война и добър мир.

Ключови думи: Мирът на Уилсън, дискурс, вестник „Мир”, анализ на съдържанието, семиозис

The article examines the political discourse of Wilson’s Peace in the „Bulgarian Times”, as „Mir” newspaper is called. The method of content analysis was used, and the period under study is from the signing of the armistice in 1918 to the Paris Peace Conference in 1919. If Wilson’s peace is a „semiotic figure“ by Lotman’s definition, the question arises why he failed to translate it into comprehensible language of the negotiating table its draft post-war order.

Keywords: Wilson’s Peace, discourse, „Mir” newspaper, content analysis, semiosis

Проблемът за пресъздаването на хумора в аудиовизуалния превод от български на руски език

Мария Степанова

превод: Ива Иванова

В статията се разглежда проблемът за пресъздаването на хумора в аудиовизуалния превсд на филми и телевизионни сериали от български на русски език. Преводът на хумор в аудиовизуалните произведения на близкородствени езици представлява доста сериозен проблем, доколкото при привидното сходство и наличие на чисто лингвистични съответствия, са налице различия в особеностите на речевия узус на целевата аудитория.

Ключови думи: aудиовизуален превод, близкородствени езици, български език, руски език, пресъздаване на хумор, хумор.

The study considers the humour recreation for audiovisual translation of movies and TV series from Bulgarian into Russian. Translating humour in audiovisual content is a real challenge since while there are obvious linguistic similarities, the speech usage of the target audiences, the visual content perception, and the cultural background are different. Studying the translation of comical content in cognate languages should consider the cultural context and ensure an identical visual content perception by the target audience.

Keywordsaudiovisual translation; closely related languages; Bulgarian; Russian; recreation of humour; humour.

Марк Рибу и истината за цветята

Йордан Ефтимов

Статията свързва чрез метафоричния образ на цветята китайската политическа кампания от 1957 г. „100 цветя“ и антивоенното движение „Flower Power“ в САЩ в средата на 60-те години. Фокусът е върху нагледите, тоест върху картината на света в съзнанието, върху обагреното с памет възприемане на действителността, както и върху префункционализирането на флоралната метафора.

Ключови думи: политически метафори, протести, Китай, фотожурналистика, Flower Power.

The article links the metaphorical image of flowers to the 1957 Chinese political campaign “100 Flowers” and the anti-war “Flower Power” movement in the United States in the mid-1960s. The focus in the article is on the acute experience, that is, on the imagery of the world in our mind, on the perception of reality shaped by memory, as well as on the prefunctionalization of the floral metaphor.

Keywords: political metaphors, protests, China, photojournalism, Flower Power.

Реторическите тренинги: симбиоза на комуникативната теория и практика

Донка Александрова

Катедра „Реторика”, която вече повече от четири десетилетия подготвя професионални комуникатори за различни области от обществения живот (журналисти, политици, преподаватели, бизнесмени, активисти от неправителствения сектор и др.), периодически организира научно-теоретически конференции по различни теми на историята, теорията и практиката на убеждаващата комуникация.

Ключови думи: реторика, образование, комуникация, конференция

Тhe department of Rhetorics has been preparing professional communicators for various public roles (journalists, politicians, lecturers, businessmen, activists etc.) all the while periodicaly organizing scientific conferences on varous subjects, ranging from history, theory and practice of persuasive communication.

Keywords: rhetorics, education, persuasive communication, conference

Диспозиционно-аргументативни аспекти на ефекта на първенството и ефекта на свежестта: завръщане към класическата реторика

Герасим Петрински

Настоящото изследване е посветено на реторическите приложения на два важни процеса, които оказват въздействие върху комуникацията – ефекта на първенството и ефекта на свежестта. Тяхното действие е обусловено от два основни фактора – времето между постъпването на първата и последната информация и времето, през което аудиторията трябва да вземе решение или да направи преценка.

Ключови думи: ефект на първенството, ефект на свежестта, класическа реторика, аргументация, стилистикa

The goal of this article is to examine and present the rhetorical applications of two important processes affecting human communication – the primacy effect and the recency effect. They are determined by two major factors – the time period by which are separated the messages, and the time that has the audience to make decision and/or to judge upon the orator’s claim.

Keywords: primacy effect, recency effect, classical rhetoric, argumentation, stylistics

Реторическите упражнения – древна практика и модерна необходимост. Комуникативно-тренинговите модели в обучението по реторика

Нели Стефанова

Просоциалната комуникация като интеракция, при която има стремеж да се съхрани достойнството на другия, дори при наличие на конфликт, и да се подходи просоциално е във фокуса на настоящия материал. Той се спира върху дефинициите за просоциалност и просоциална комуникация и върху опита за операционализиране на просоциалната комуникация.

Ключови думи: практическа реторика, тренинги, реторически упражнения, комуникативно-тренингови модели, убеждаваща комуникация.

The article is motivated by the idea of developing practical rhetoric as an area of modern rhetorical knowledge. It has been argued that the field of applied rhetoric reflects both the traditions and continuity and the new manifestations of the science of persuasion. The high effectiveness of the application of communicative-training models in the contemporary study of rhetoric is analyzed.

Keywords: practical rhetoric, trainings, rhetorical exercises, communication-training models, persuasive communication.

Тренинги за развитие на просоциалната комуникация на професионалисти

Донка Петрова

Просоциалната комуникация като интеракция, при която има стремеж да се съхрани достойнството на другия, дори при наличие на конфликт, и да се подходи просоциално е във фокуса на настоящия материал. Той се спира върху дефинициите за просоциалност и просоциална комуникация и върху опита за операционализиране на просоциалната комуникация.

Ключови думи: просоциалност, тренинги, комуникация, ролеви игри.

Prosocial communication defined as interaction during which the aim is to protect the dignity of the other person even in cases of conflict and to act prosocially falls into the focus of the current material. It presents the definitions of prosocial behavior and prosocial communication and the attempts to operationalize prosocial communication. Alongside this theoretical overview the material discusses ideas and approaches to training of professionals, in this case medical staff, in communication skills and prosociality.

Keywords: prosociality, trainings, communication, experiential learning, role plays.

Корпоративната култура - мисия, визия, ценности

Надежда Ванева

Корпоративната култура е симбиоза между мисията, визията и ценностите на една компания. Настоящата статия разкрива използваните реторически модели при реализирането на работен семинар за повишаване ефективността на бизнес комуникацията в екипа на компанията. Използвана все по-често като основен инструмент за повишаване популярността на работодателската марка Employer Branding, корпоративната култура се налага като задължително условие за устойчиво развитие.

Ключови думи: корпоративна култура, комуникация, мисия, визия, убеждаване, проксемика

Corporate culture is a symbiosis between the mission, vision, and values ​​of a company. This article reveals the rhetorical models used in the implementation of a workshop to improve the effectiveness of business communication within the company team. Increasingly used as a major tool for increasing the popularity of Employer Branding, corporate culture is becoming a prerequisite for sustainable development.

Keywords: corporate culture, communication, mission, vision, persuasion, proxemics

Реторически техники в преговорния процес

Стоянка Балова

Статията анализира основни вербални техники и стратегии в политическите и бизнес преговорите. Като реторическа технология и въздействие са анализирани някои от най-често използваните преговорни техники: “Дяволчето“, „Схрускването“, „Отхапването“. Изведени са аргументативните преимущества на похватите от вида „принципно водене на преговори“, базирани на теорията на Р. Фишер и Б. Юрай.

Ключови думи: преговори, преговорен процес, реторически техники, стратегия

This article analyzes basic verbal techniques and strategies in political and business negotiations. Negotiations can take place differently. A universal recipe for negotiating behavior cannot be stated. In summary, it is worth mentioning that negotiations that are pragmatic when the parties are not digging into their own positions but looking for alternative options and applying compromise options are positive

Keywords: negotiations, negotiation process, rhetorical techniques, strategy

Исторически и съвременни форми за алтернативно решаване на правни спорове

Михаил Матеев

В статията се прави кратък анализ на характерните особености на утвърдения в континенталната правна система модел на законодателство и държавно правораздаване, с оглед тяхната ефективност при регулирането на обществените отношения и разрешаването на възникналите правни спорове. Прави се съпоставка с историческите и съвременни форми за решаването на правни спорове: църковния християнски религиозен съд, мировото правораздаване и медиацията.\

Ключови думи: държавно правораздаване, християнски църковен съд, мирови съд, медиация, алтернативно решаване на правни спорове, АРС.

This article gives a brief analysis of the characteristics of the model of legislation and state administration of justice, established in the Continental legal system, with a view to their effectiveness in regulating public relations and resolving legal disputes. A comparison is made with the historical and contemporary forms of alternative dispute resolution: the Ecclesiastical court of Christian church, justice of the peace and mediation.

Keywords: administration of justice, Ecclesiastical court, justice of the peace court, mediation, alternative dispute resolution, ADR.

Някои наблюдения върху „мога“, “искам“ и „трябва“ в публичната реч на политиците

Петя Осенова, Надя Терзийска

В статията се разглеждат употребите на три модални глагола в сегашно време: могаискам и трябва в два регистъра на публичната политическа реч: интервю и парламентарна реч. Поведението на глаголите е проследено в два аспекта: честота на появата на сегашните словоформи на глаголите в двата регистъра и съчетаемост на глаголните словоформи с глаголи в десния контекст.

Keywords: rock, Bulgarian rock, media, media language, media style, second Bulgarian rock generation

The paper focuses on the usages of three modal verbs in present tense: canwant and have to in two registers of the public politicians’ speech: interviews and parliament speech. The behavior of these verbs is considered within two aspects: the frequency of present verb wordforms in both registers and their collocations in the right context.

Keywords: politics, communication, modal verbs, interview, speech

„Черно на бяло” в печата: eзикът на българския рок, прочетен в Прехода

Емил Братанов

Когато изследваме черно-белите следи на рок групите от Второто поколение в годините на Прехода – логичният избор е печатната преса. Имаше едно радио и една телевизия, но до 1990 г. там имаше и Комисия-цензор. Младите рок музиканти превзеха читалища, клубове, сцени, но посредниците в комуникацията бяха хартиените медии. А редакционната политика определяше стила и езика на пресата.

Ключови думи: български рок, второ БГ рок поколение, медии, медиен език, медиен стил, музика и медиатекст

Researching the marks left by the rock bands forming the Transition towards Democracy’s Second generation, the logical choice falls on the print media. Back then existed only one TV channel and one radio station. Both musicians and fans wanted to create a new art form. Printed press served as a mediator in this communication. Back then, digital media still haven’t surpassed printed word, which was the real “library of memories”.

Keywords: rock, Bulgarian rock, media, media language, media style, second Bulgarian rock generation

Езикови специфики при отразяването на движенията „Me Too“ и „Time’s Up“ в англоезични издания

Цветелина Джамбазова

През октомври 2017 г. социалните медии дават началото на две движения: “Me Too” и “Time’s Up”. За по-малко от месец обаче те прескачат дигиталните граници и имат значителни последици за „реалния“ живот на обществото. Хората вече спокойно публично обсъждат темата сексуално насилие, премахнато е табуто върху подобни обсъждания. С помощта на контент анализа в тази статия изследваме как две британски медии – ВВС и The Guardian – чрез своите коментари отразяват събитията около тези движения.

Ключови думи: Me Too, Time’s Up, движения, британски медии, контент-анализ

In October 2017, social media gave birth of two movements: “Me Too” and “Time’s Up”. A month later, the movements managed to surpass digital borders which led to tangible consequences in the “real” world. The taboo on the public discussion of sexual misconduct is already been broken. In this article we analyze how two British media – BBC and The Guardian – present the facts around the two movements in their commentaries.

Keywords: Me Too, Time’s Up, movement, British media, content analysis

Журналистиката на участието като средство за създаване, разпространяване и проверка на фалшиви новини

Ваня Сухарова

Статията има за цел да проследи ролята на журналистиката на участието в създаването, тиражирането (споделянето) и разкриването (докладването) на фалшивите новини. Журналистиката на участието добива все по-голямо влияние в медиите и се развива все по-бързо. Всеки човек с мобилен телефон с камера може да стане журналист, продуцент и разпространител на ексклузивна новина.

Ключови думи: журналистика на участието, фалшиви новини, медии

The article aims to outline the role of participatory journalism in news and information sharing.

Keywords: participatory journalism, fake news, media

Арт неологична лексика и визуална култура

Нели Недялкова

Статията се опитва да въведе речник на съвременното изкуство (120 думи) по неологичен начин. Накратко, неологизмите се разглеждат от различни гледни точки: постмодернистични и пост-постмодернистични, философски, психолингвистични, социолингвистични, естетически, нормативни, прагматични и визуални.

Ключови думи: неологизми, виртуално, дигитално, концептуализъм, изкуство, художествена критика, визуална култура, модерно изкуство

The article attempts to introduce contemporary art vocabulary (120 words) in a neolog­ical way. In short, neologisms are viewed from different perspectives: postmodernist and post-postmodernist, philosophical, psycholinguistic, sociolinguistic, aesthetical, norma­tive, pragmatic and in the visual culture plan. The new words are analysed both according to traditional classifications and also within the non-standard parallels ”linguistics – art criticism – visual culture” and the triad “linguistics – visual culture – architecture”.

Keywords: neologisms, virtual, digital, painting, conceptualism, art critique, visual culture, modern art

Семиопрагматиката на Роже Оден в контекста на съвременната комуникативна парадигма

Ива Иванова

Статията проследява еволюцията на теоретичните възгледи на Р. Оден, свързани с оформянето на семиопрагматиката като научна дисциплина, изследваща особеностите на комуникацията. Авторът очертава иновативните си виждания за комуникативния процес в поредица от изследвания, най-знакови от които са „За фикцията” (2000) и „Пространства на комуникацията” (2011).

Ключови думи: семиопрагматика, комуникация, комуникативно пространство, комуникативен процес, семиотика.

The article follows the evolution of R. Oden’s theoretical views related to the development of semiopragmatics as a scientific discipline exploring the peculiarities of communication. The author outlines his innovative views on the communicative process in a series of studies, the most prominent of which are „De la fiction “ (2000) and „Les Espaces de communication“ (2011).

Key words: semiopragmatics, communication, semiotics, communication  space, communicative process

Към проблемa за съвременния милитаризъм. Как руската кинематография „усвои“ чеченския конфликт

Войчех Кайтох

В статията авторът анализира 19 филма и тв сериала, произведени между 1996 и 2010 г. от руснаци и посветени на Чечня. Основното наблюдение е, че през този период подходът към темата се е изменил. Филмите, направени през 1996-1998 г., точно след като руската армия е загубила т.нар. Първа чеченска война, пропагандират пацифистки идеи или предлагат месианистично обяснение на тези събития.

Ключови думи: руски филми, тв сериали, Чечня

In the article, the author analyses 19 feature movies and TV series produced from 1996 to 2010 by Russians and dedicated to Chechnya. The main observation is that during that time the approach to this particular subject was changing. The movies made in the years 1996-98, right after the Russian army had lost the so-called First Chechen War, propagated pacifistic ideas or suggested messianic explanation of those events.

Keywords: Russian cinema, TV series, Chechnya

Циганите в източноевропейското кино

Светлозар Кирилов

Този текст опитва да разгледа образа на циганите в източноевропейското кино – кои са основните филми, които поставят тази особена етническа група в центъра на вниманието си, и как я представят. Обзорът е предимно на игралните филми, тъй като те имат по-голяма аудитория и влияят повече, но в разделите за руското и за българското кино са включени и някои документални творби.

Ключови думи: роми; цигани; кино; Източна Европа

The paper discusses the image of the Roma in films from Eastern Europe. Which are the popular movies that present this specific ethic group and how are they represented. The overview focuses on live action movies, since they are considered to have a wider audience and greater cultural impact. However, some examples of Russian and Bulgarian documentaries have also been included.

Keywords: Roma; Gypsies; cinema; Eastern Europe

Fact-checking по български

Лора Симеонова

2017-а мина под знака на битката с фалшивите новини и търсенето на лекарство срещу дезинформацията и пропагандата. Проектът „True/False”, чрез експериментална платформа за проверка на факти, потърси отговора на въпроса: „Как fake news моделират българската медийна среда?”. Тази статия проследява резултатите от 6-месечния мониторинг на БГ сайтовете за сензации и манипулации и анализира доколко fact-checking платформите са ефективни срещу дезинформацията в Интернет.

Ключови думи: fact-checking, фалшиви новини, клик-байт, пропаганда, лидери на мнение, социални мрежи, ехо-стаи

Fighting fake news and finding a cure against disinformation and propaganda was one of the trending topics in 2017. The “True/False” project, an experimental fact-checking platform, was created to answer the question: “How are fake news shaping Bulgarian media landscape?”. This study reveals the results of the 6 months-long monitoring of the Bulgarian sites for sensations and manipulations and analyses whether fact-checking platforms are effective against disinformation on the Internet.

Keywords: fact-checking, fake news, click-byte, propaganda, opinion makers, social networks, echo chambers

Феноменът на споделянето в социалните мрежи

Грета Дерменджиева, Росица Славова

В настоящата статия се разглежда феноменът на онлайн споделянето в социалните мрежи на основата на определението за вирусно и сензационно съдържание, обсъждат се функционалностите на мрежите, начините за споделяне и факторите, които карат хората да споделят онлайн съдържание.

Ключови думи: вирусно споделяне на съдържание, интернет сензация, споделяне в социалните мрежи

Online social network sharing is a powerful tool which has the potential to influence the agenda-setting in the news media (traditional and new) as well as the individuals in the vast Internet audience. A single user’s action of sharing content online can provoke series of similar actions which can turn into a strong life changing wave with positive or negative consequences.

Keywords: viral content, Internet sensation, social network sharing

Брюкселски новоговор или популизъм?

Андреана Ефтимова

За да се означат два стила политическо говорене, в статията се въвеждат две терминологични словосъчетания – брюкселски новоговор и популистко говорене. Извеждат се основните езикови характеристики на тези стилове.

Ключови думибрюкселски новоговор, популистко говорене, политическа реч, медийна реч 

Media speech reflects most vividly problems in the functioning of language and ongoing processes in speech practice. That is why in its mirror often we examine the speech of politicians which is in direct relation to the main trends in speech practice –  intellectualization and democratization of speech.

Keywords: Brussels newspeak, populist rhetoric, politic speech, media speech

Лингва франка

Деница Генчева

Статията е насочена както към проследяване етимологията и изясняване на понятието лингва франка, така и към разграничаването на феномена от контактните езици. Въвежда се понятието АЛФ (английски език като лингва франка) и се дискутират причините за превръщането на английския в първата глобална лингва франка – какви са условията необходими за приемането на един език като международно средство за общуване и съществуват ли характеристики, присъщи на такъв общ език?

Ключови думи: лингва франка, контактни езици, междинен език, АФЛ, онлайн комуникация.

The article focuses on both the tracking of the etymology and the elucidation of the term linguafranca, as well as on distinguishing the phenomenon from the contact languages. The term ELF (English as Lingua Franca) is introduced and the reasons for turning English into the first global linga franca are discussed – what are the prerequisites for acknowledging a language as a global lingua franca and are there any features inherent insuch a communlanguage?

Keywords: lingua franca, contact languages, ELF, online communication