Монографията на Йордан Карапенчев представлява богат, изключително съдържателен и отлично структуриран труд, който касае важна тема, комбинираща знания от различни области. При това текстовете в (интегрираните) маркетингови комуникации в редица случаи биват изследвани или основно от лингвистични, или основно от маркетингови позиции – второто е особено валидно за тези в дигиталните канали. Настоящата разработка подхожда доста по-многоаспектно и това определено я прави по-полезна.

Виржини Мартан разработва неконвенционални теми като връзката между политическото пространство и излъчваните телевизионни сериали. През 2012 г. създава Think Tank Different – лаборатория за политически изследвания. Мартан допринася за кампанията на Франсоа Оланд по време на президентските избори през 2012 г. Определя се като експерт в областта на равенството между половете и работи в посока изграждане на публичния образ на Оланд като свръхсоциален кандидат, готов да посрещне и отговори на всички социални нужди на обществото.

Времето, в което живеем, ни прави свидетели на мащабни промени в икономиката, образованието, културата и изкуството. Религията също се променя на национално и на глобално ниво. Тези промени в светогледа във философски план се означават с термините „модернизъм“, “постмодерност“, “хипермодерност“, а напоследък се говори дори за „ремодернизъм“ като връщане към старото поради достигането на фазата на изчерпване и настъпването на криза в гореспоменатите фази от развитието на социума.

Международната научна конференция „Качествена журналистика и нова комуникационна среда“ на ФЖМК при Софийския университет се проведе дистанционно посредством приложението за видеоконферентни сесии MS TEAMS на 29-30.10.2020 г. в рамките на Климентовите дни на СУ.

И научният форум, и сборникът са посветени на един важен юбилей за българската научна и академична общност – 45-ата годишнина от създаването на Факултета по журналистика и масова комуникация при Софийския университет като самостоятелно академично звено за обучение на студенти за системата на социалната комуникация, журналистиката и медиите.

Настоящето изследване се фокусира върху развитието на българо-гръцкия културен диалог, чрез проучването и анализирането на виртуалната реторика и ораторството в културните срещи, дело на сдружение „Аристотел-културен мост”. Целта е да се проследят реторическите практики, които се използват в този духовно-културен център, за да се създаде културен мост между двете държави, който да бъде проводник на добри идеи за едно общо и ползотворно сътрудничество между тях.

Книгата на полската българистка Наталия Длугош, озаглавена „За лишените от собствена воля знаци или за новите полски и български безафиксални композити в медийния публицистичен дискурс (когнитивно-комуникативен подход)“ e нейната дисертация за придобиване на научната степен хабилитиран доктор на хуманитарните науки в Полша, като частично е плод на научноизследователски проект, одобрен от тамошния Националния център за наука.

По същество монографията „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“ представлява интердисциплинарно изследване, което в по-голямата си част се основава върху ключови положения в аксиологичната лингвистика и журналистика.

В края на 2017 г. излезе от печат третото допълнено и преработено издание на монографията на доц. д-р Ефрем Ефремов „Журналистическото редактиране”. Новото издание надгражда и разширява постулатите и концепциите на автора, залегнали в предишните две версии на труда.

Монографията „The Image of a Country in International Media: The Case of Bulgaria” (Cambridge Scholars Publishing, 2014 – 174 с.) попада в една група изследвания от различни научни перспективи върху историческия, политическия и културния контекст на репрезентациите на България в англоезичните страни