Културни възприятия в българските образователни институции: основни и средни училища
Деана Атанасова
Факултет по журналистика и масова комуникация
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
имейл: diangelly72@abv.bg
DOI: https://doi.org/10.58894/AJSF2527
Абстракт. Образът на етническия друг в България принципно е негативен. Причините за това се търсят в недостатъчната информираност и въздействието на медийната среда. Съществува крещяща нужда от обговаряне на темата за етнокултурната класна стая в обществото и нарастваща потребност от проучване на въпроса за педагогическите мултикултурни нагласи и интеркултурна компетентност. Анализирани са резултатите от собствено емпирично проучване, проведено през 2023 г.
Ключови думи: етнос, другост, мултикултурен клас, интеркултурна компетентност, комуникация, нетолерантност, стереотипи
Живеем във времето на доктрината на културното многообразие. Политическите доктрини се опират на тези нови тенденции и започват постепенно да изграждат разбиране за проблемите, свързани с толерантността, приобщаването на другостта и утвърждаване на разнообразието. Независимо от усилията и поетия политически ангажимент обаче може да се каже, че процесите към интеграция на малцинствените групи в българското общество не са решени и се стига до стигматизиране и сегрегация. За решаването на тези проблеми ръце са си подали всички обществени институции, но образователните са по-чувствителни и за кадровия състав, работещ в мултикултурен клас, това е истинско предизвикателство.
Целта на публикацията е проучване на нагласите на педагогическите кадри в образователните институции в посока степен на опознаване на мнозинството и малцинството и доколко принципите на западното мултикултурно образование са успешно приложени у нас. Темата засяга социалната чувствителност на страните в интеракцията. Известно е, че групите в институцията влизат в определени взаимоотношения, личностно зависими са и се определят от възрастови, полови и етнически особености на участниците.
Българското училище не е готово в достатъчна степен да посрещне и приеме различието. Болшинството от преподавателите са представители на основния етнос – мнозинството, а също и програмите на МОН са ориентирани към културните кодове на мнозинството. Преподавателите пък, работещи в мултиетнически училища в малки населени места, имат и допълнително натоварване, свързано с физическите параметри на средата за обучение.
Анкетата е проведена в три града. Разработена е за педагогическия състав в системата на образованието (ОУ, СУ). Тя изследва нагласите в комуникацията в мултикултурния клас. Респондентите са 144. Данните са снети от педагогическите състави от следните училища – СУ „Отец Паисий“, гр. Куклен, СУ „Димчо Дебелянов“, гр. София, ОУ „Гео Милев“, гр. Пловдив, ОбУ „Пенчо Славейков“, гр. Пловдив, ОУ „Виктория и Крикор Тютюнджян“, Пловдив, без ограничение в ползването на личен или служебен акаунт. Резултатите от проведените анкети представляват една моментна снимка, свързана с установяването на предразсъдъчна рамка и социалната дистанция в живот в условия на различия. Те спомагат да се проследи развитието на чувствителността към собствените стереотипи спрямо носителите на някои малцинствени етноси. На места отговорите са обединени с multiple questions, което води до надхвърляне на 100% – причината е, че информантите са давали повече от един отговор. Отговорите сочат тенденции на определени места, но не на всички и не са статистически определени като представителни. Разликите между google forms графиките и статистическия анализ всъщност не са разлики в цифри, а разлики в разпределения, тъй като голяма част от резултатите са комбинирани.
Анкетата, която касае служителите в системата на образованието, включва затворени и отворени въпроси. Техните отговори са категоризирани от трима експерти в условията на съгласуваност от 2/3.
Въпрос „Можете ли да посочите пречки (поне две), които стоят пред учениците от малцинствени етноси в процеса на приобщаването им?“
Даваните отговори от страна на служителите попадат в следните категории:
- Социалнопсихологически – расизъм, предразсъдъци (от съученици и учители), култура, начин на живот (семейството не говори български, лош пример, не познава културата, нацията, ниско образование на родителите, неприобщеност, ценностна система, отхвърляне от съученици);
- Трудности в комуникацията (невладеене на официалния език, билингвизъм);
- Слаба мотивация, незаинтересованост;
- Не мога да посоча;
- Незачитане на авторитети, лоша дисциплина;
- Безотговорност към учебния процес (отсъстват от час, не ги пускат…);
- Религия;
- Системни проблеми (лошо приобщаване, неподходящ материал в учебници и т.н.);
- Няма пречки.
Въпрос „Лично Вие как бихте се справили с надмогване на отрицателните стериотипи в мултикултурната класна стая? Моля, опишете поне две стратегии.“
Даваните отговори от страна на педагозите попадат в следните категории:
- Не посочва;
- Индивидуален подход (разговор с ученик, връзка с ученик, индивидуални задачи, разяснения);
- Разговор с учениците;
- Родителска среща;
- Педагогическа работа с ученици – натрупване на знания за етнос (групова работа, плануване на общи празници, разпределение на учениците спрямо взаимодействие с различни етноси, неизползване на език на омразата и преподаване на чуждите ценности, адаптиране на материала);
- Педагогическа работа с родители;
- Работа със слабите ученици;
- Системата да се справи;
- Санкции;
- Не подкрепям – те са виновни.
Въпрос „Кои от изброените фактори според Вас влияят най-много за ранното отпадане на учениците от малцинствата:“
Даваните отговори от страна на служителите попадат в следните категории:
- Безработица;
- Невладеене на език;
- Липса на мотивация за учене;
- Труден учебен материал;
- Нисък родителски капацитет.
Фигура 1
Въпрос „Натъквате ли се на някои от формите на неприемане на ученици от малцинствени етноси от изброените по-долу? Можете да отбележите повече от един отговор.“
Даваните отговори от страна на служителите попадат в следните категории:
- Подминаване без оказване на внимание;
- Небрежно отношение;
- Не мога да преценя;
- Избягване на поглед при комуникационен процес;
- Неизслушване;
- Няма такива.
Фигура 2
Въпрос „Откривате ли ползи в интеракциите между учениците и родителите от различни етнически групи при смесеното обучение?“
Даваните отговори от страна на служителите попадат в следните категории:
- Учениците от малцинствата стават по-уверени и по-успешно се социализират;
- Опознаването на другостта води до по-голяма цивилизованост и надмогване на страха от непознатата култура;
- Съвместното обучение възпитава в дух на толерантност търпимост и уважение към културата и ценностите на другите;
- Не откривам ползи;
- Понижава се броят на конфликтите както и етническото напрежение;
- Завишава се интересът на учениците към образователния процес.
Фигура 3
За да бъдат обработени данните е ползван статистически софтуер IBM SPSS Statistics 29. Предвид липсата на количествени данни в анкетата е ползвана единствено дескриптивна статистика със следните анализи:
- Честотен анализ;
- Кръстосани таблици;
- Дескриптивна статистика на множество данни (Multiple response).
ПРОФИЛ НА ИЗВАДКАТА
Въпрос „Пол“
Въпрос „Тип на населеното място, където преподавате:
А) столицата;
Б) с население над 200 000 души;
В) от 30 – 100 000 души;
Г) до 30 хил. души.
Въпрос „Посочете към кой етнос принадлежите“
Разпределение ПОЛ/Населено място и ЕТНОС
Фигура 4
Извадката сочи, че болшинството от бенефициентите са представители на нежния пол, а едва 9% са мъже. Предвид малкия процент лица от мъжки пол работата няма да търси различия по пол в даваните отговори.
Таблица 1. Етнос * Населено място * Пол
ПОЛ | НАСЕЛЕНО МЯСТО
|
Общо | |||||||
Столица | Над 200 хиляди | Между 100-200 хиляди | 30-100 хиляди | До 30 хиляди | |||||
Мъжки | Етнос | БГ | Брой | 1 | 2 | 0 | 2 | 1 | 6 |
% | 16.7% | 33.3% | 0.0% | 33.3% | 16.7% | 100.0% | |||
Турски | Брой | 0 | 1 | 0 | 1 | 0 | 2 | ||
% | 0.0% | 50.0% | 0.0% | 50.0% | 0.0% | 100.0% | |||
Ромски | Брой | 1 | 0 | 1 | 0 | 0 | 2 | ||
% | 50.0% | 0.0% | 50.0% | 0.0% | 0.0% | 100.0% | |||
Еврейски | Брой | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 1 | ||
% | 0.0% | 100.0 | 0.0% | 0.0% | 0.0% | 100.0% | |||
Общо | Брой | 2 | 4 | 1 | 3 | 1 | 11 | ||
% | 18.2% | 36.4% | 9.1% | 27.3% | 9.1% | 100.0% | |||
Женски | Етнос | БГ | Брой | 5 | 50 | 7 | 17 | 29 | 108 |
% | 4.6% | 46.3% | 6.5% | 15.7% | 26.9% | 100.0% | |||
Турски | Брой | 0 | 0 | 1 | 2 | 2 | 5 | ||
% | 0.0% | 0.0% | 20.0% | 40.0% | 40.0% | 100.0% | |||
Еврейски | Брой | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | ||
% | 100.0% | 0.0% | 0.0% | 0.0% | 0.0% | 100.0% | |||
Pomak | Брой | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 1 | ||
% | 0.0% | 0.0% | 0.0% | 0.0% | 100.0 | 100.0% | |||
Общо | Брой | 6 | 50 | 8 | 19 | 32 | 115 | ||
% | 5.2% | 43.5% | 7.0% | 16.5% | 27.8% | 100.0% | |||
Общо | Етнос | БГ | Брой | 6 | 52 | 7 | 19 | 30 | 114 |
% | 5.3% | 45.6% | 6.1% | 16.7% | 26.3% | 100.0% | |||
Турски | Брой | 0 | 1 | 1 | 3 | 2 | 7 | ||
% | 0.0% | 14.3% | 14.3% | 42.9% | 28.6% | 100.0% | |||
Ромски | Брой | 1 | 0 | 1 | 0 | 0 | 2 | ||
% | 50.0% | 0.0% | 50.0% | 0.0% | 0.0% | 100.0% | |||
Еврейски | Брой | 1 | 1 | 0 | 0 | 0 | 2 | ||
% | 50.0% | 50.0% | 0.0% | 0.0% | 0.0% | 100.0% | |||
Pomak | Брой | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 1 | ||
% | 0.0% | 0.0% | 0.0% | 0.0% | 100.0 | 100.0% | |||
Общо | Брой | 8 | 54 | 9 | 22 | 33 | 126 | ||
% | 6.3% | 42.9% | 7.1% | 17.5% | 26.2% | 100.0% | |||
Етническото разпределение е следното:
- 90,5% от респондентите се самоопределят като българи;
- 5,6% от респондентите се самоопределят като турски етнос;
- 1,6% от респондентите се самоопределят като роми;
- 1,6% от респондентите се самоопределят като евреи;
- 0,7 % – помак.
Разпределението по градове:
- 42,9% от респондентите в много голям град, над 200 хиляди души;
- 26,2% от респондентите в малко населено място (до 30 хиляди души);
- 17,5% от респондентите в малък град (до 100 хиляди души);
- 7,1% от респондентите са в голям град (между 100 и 200 хиляди души);
- 6,3% от респондентите са в гр. София.
Фигура 5
ВЪЗРАСТОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ИЗВАДКАТА
Въпрос „На каква възраст сте?“
Таблица 2
Статистика | ||
Възраст | ||
N | Валид. | 126 |
Липсва | 0 | |
Средна | 46.6508 | |
Медиана | 48.0000 | |
Мода | 50.00 |
Средната възраст на респондентите е 46,6508 годишна възраст, възрастта, която се намира в центъра на разпределението е 48, а най-много лица са на 50-годишна възраст. Дисперсията е посочена в таблицата по-долу.
Таблица 3
ВЪЗРАСТ | |||||
Честота | Процент | Валиден процент | Кумулативен процент | ||
26.00 | 2 | 1.6 | 1.6 | 1.6 | |
27.00 | 2 | 1.6 | 1.6 | 3.2 | |
29.00 | 6 | 4.8 | 4.8 | 7.9 | |
30.00 | 2 | 1.6 | 1.6 | 9.5 | |
31.00 | 3 | 2.4 | 2.4 | 11.9 | |
33.00 | 2 | 1.6 | 1.6 | 13.5 | |
34.00 | 2 | 1.6 | 1.6 | 15.1 | |
35.00 | 2 | 1.6 | 1.6 | 16.7 | |
36.00 | 3 | 2.4 | 2.4 | 19.0 | |
38.00 | 3 | 2.4 | 2.4 | 21.4 | |
39.00 | 4 | 3.2 | 3.2 | 24.6 | |
40.00 | 4 | 3.2 | 3.2 | 27.8 | |
41.00 | 4 | 3.2 | 3.2 | 31.0 | |
42.00 | 3 | 2.4 | 2.4 | 33.3 | |
43.00 | 3 | 2.4 | 2.4 | 35.7 | |
44.00 | 2 | 1.6 | 1.6 | 37.3 | |
45.00 | 7 | 5.6 | 5.6 | 42.9 | |
46.00 | 3 | 2.4 | 2.4 | 45.2 | |
47.00 | 3 | 2.4 | 2.4 | 47.6 | |
48.00 | 4 | 3.2 | 3.2 | 50.8 | |
49.00 | 4 | 3.2 | 3.2 | 54.0 | |
50.00 | 10 | 7.9 | 7.9 | 61.9 | |
51.00 | 4 | 3.2 | 3.2 | 65.1 | |
52.00 | 4 | 3.2 | 3.2 | 68.3 | |
53.00 | 5 | 4.0 | 4.0 | 72.2 | |
54.00 | 2 | 1.6 | 1.6 | 73.8 | |
55.00 | 3 | 2.4 | 2.4 | 76.2 | |
56.00 | 7 | 5.6 | 5.6 | 81.7 | |
57.00 | 2 | 1.6 | 1.6 | 83.3 | |
58.00 | 4 | 3.2 | 3.2 | 86.5 | |
59.00 | 7 | 5.6 | 5.6 | 92.1 | |
60.00 | 5 | 4.0 | 4.0 | 96.0 | |
61.00 | 1 | .8 | .8 | 96.8 | |
62.00 | 2 | 1.6 | 1.6 | 98.4 | |
63.00 | 1 | .8 | .8 | 99.2 | |
65.00 | 1 | .8 | .8 | 100.0 | |
Общо | 126 | 100.0 | 100.0 |
Тъй като за проследяването на различията между стойностите в анкетата е важно разпределението да бъде доведено до по-малък брой категории, то същите са изчислени през едно стандартно отклонение наляво и надясно от средната.
По този начин е получена нова променлива с 4 категории, както следва:
- До 36 годишна възраст (-2SD);
- 36 ½ годишна възраст до 46 годишна възраст (-1SD);
- 46 ½ годишна възраст до 56 годишна възраст (+1SD);
- Над 56 ½ годишна възраст (+2SD).
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ВЪЗРАСТ И СТАЖ
Въпрос „Посочете какъв опит по специалността притежавате?
А) до 5 години;
Б) от 6 до 10;
В) от 11 до 20 години;
В) от 20 до 30 години;
Г) над 30 години.“
Фигура 6
Таблица 4
Възраст (Binned) * Опит (Кръстосана таблица) | ||||||||
Опит | Общо | |||||||
До 5 години | 6-10 години | 11-20 години | 20-30 години | Над 30 години | ||||
Възраст (Binned) | До 36 | Брой | 10 | 10 | 4 | 0 | 0 | 24 |
% с възраст (Binned) | 41.7% | 41.7% | 16.7% | 0.0% | 0.0% | 100.0% | ||
36-46 | Брой | 12 | 7 | 9 | 4 | 1 | 33 | |
% с възраст (Binned) | 36.4% | 21.2% | 27.3% | 12.1% | 3.0% | 100.0% | ||
46,5-56 | Брой | 0 | 2 | 14 | 24 | 6 | 46 | |
% с възраст (Binned) | 0.0% | 4.3% | 30.4% | 52.2% | 13.0% | 100.0% | ||
Над 56,6 | Брой | 0 | 1 | 0 | 7 | 15 | 23 | |
% с възраст (Binned) | 0.0% | 4.3% | 0.0% | 30.4% | 65.2% | 100.0% | ||
Общо | Брой | 22 | 20 | 27 | 35 | 22 | 126 | |
% с възраст (Binned) | 17.5% | 15.9% | 21.4% | 27.8% | 17.5% | 100.0% |
Относно педагогическите специалисти може да се направи изводът, че отношението стаж – възраст е логично и правилно разпределено. Колкото по-висока е възрастта на педагогическите специалисти, толкова повече е и техният стаж.
Въпрос „Посочете заеманата от Вас длъжност в образователната институция:
А) начален педагог;
Б) учител по конкретен предмет;
В) възпитател в ЦДО;
В) педагогически съветник;
Г) психолог.“
Разпределение по стаж и тип педагогически специалист
Таблица 5
Длъжност * Опит (Кръстосана таблица) | ||||||||
ОПИТ | Общо | |||||||
До 5 години | 6-10 години | 11-20 години | 20-30 години | Над 30 години | ||||
Длъжност | Начален | Брой | 5 | 7 | 5 | 13 | 10 | 40 |
% с длъжност | 12.5% | 17.5% | 12.5% | 32.5% | 25.0% | 100.0% | ||
Предмет | Брой | 13 | 9 | 13 | 19 | 9 | 63 | |
% с длъжност | 20.6% | 14.3% | 20.6% | 30.2% | 14.3% | 100.0% | ||
Възпитател | Брой | 2 | 2 | 6 | 1 | 3 | 14 | |
% с длъжност | 14.3% | 14.3% | 42.9% | 7.1% | 21.4% | 100.0% | ||
Педаг. съветник | Брой | 0 | 0 | 2 | 0 | 0 | 2 | |
% с длъжност | 0.0% | 0.0% | 100.0% | 0.0% | 0.0% | 100.0% | ||
Психолог | Брой | 2 | 2 | 1 | 2 | 0 | 7 | |
% с длъжност | 28.6% | 28.6% | 14.3% | 28.6% | 0.0% | 100.0% | ||
Общо | Брой | 22 | 20 | 27 | 35 | 22 | 126 | |
% с длъжност | 17.5% | 15.9% | 21.4% | 27.8% | 17.5% | 100.0% |
Фигура 7
Фигура 8
В извадката най-високо представителство заемат началните учители, учителите по предмет и възпитателите. Има 2 педагогически съветници и 7 психолози.
Впечатление прави, че 57,5% от началните учители са с над 20 години стаж. При учителите по предмет е налице по-правилно разпределение на опита. Същото важи и за възпитателите.
Извежда се общата тенденция на застаряване сред педагогическия персонал, като най-явно това се наблюдава в начален етап на образованието. Най-висок дял на млади учители е при учителите по предмет.
Въпрос „По какъв начин изразявате принадлежността си съм към етноса: (Можете да дадете повече от един отговор)
– Това е етносът на моите родители и за мен е естествена приемствеността;
– Изучавам с желание езика, традициите, кухнята на своя етнос;
– Присъствам на събития, организирани от страна на моя етнос;
– Поддържам тесни контакти с родителите на моите ученици от същия етнос;
– Друго (пояснете)“
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ С ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ОТГОВОР
Таблица 6
Отговори | Процент случаи | |||
N | Процент | |||
Израз принадлежност | Етнос на родителите | 97 | 58.1% | 80.2% |
Тесни контакти с родителите | 13 | 7.8% | 10.7% | |
Изучавам с желание традиции | 31 | 18.6% | 25.6% | |
Присъствам на събития на моя етнос | 26 | 15.6% | 21.5% | |
Общо | 167 | 100.0% | 138.0% | |
a. Group |
Относно въпроса, който обсъжда начина на изразяване на принадлежността, 58,1% от респондентите изразяват етноса си заради това, че той е на техните родители, следвано от изучаването на език и традиции и посещението на събития.
ЕТНОСИ – ИЗРАЗЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ
Таблица 7
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ | Общо | ||||||
Етнос на моите родители | Тесни контакти с родители на ученици | Изучаване с желание на език и култура | Присъствам на събития на моя етнос | ||||
Етнос | БГ | Брой | 90 | 11 | 27 | 21 | 111 |
% с етнос | 81.1% | 9.9% | 24.3% | 18.9% | |||
Турски | Брой | 6 | 0 | 2 | 3 | 7 | |
% с етнос | 85.7% | 0.0% | 28.6% | 42.9% | |||
Ромски | Брой | 1 | 1 | 1 | 2 | 2 | |
% с етнос | 50.0% | 50.0% | 50.0% | 100.0% | |||
Еврейски | Брой | 0 | 1 | 1 | 0 | 1 | |
% с етнос | 0.0% | 100.0% | 100.0% | 0.0% | |||
Общо | Брой | 97 | 13 | 31 | 26 | 121 |
От данните е видно, че няма огромни различия, но прави впечатление, че ромите и турците в по-голяма степен посещават събития, които са характерни за техния етнос.
Въпрос „Можете ли да посочите пречки (поне две), които стоят пред учениците от малцинствени етноси в процеса на приобщаването им?“
Таблица 8
Отговори | Процент случаи | |||
N | Процент | |||
Срещани пречки | Социалнопсихологи-чески | 56 | 28.7% | 44.4% |
Трудности в комуникацията | 60 | 30.8% | 47.6% | |
Слаба мотивация | 24 | 12.3% | 19.0% | |
Не мога да посоча | 16 | 8.2% | 12.7% | |
Лоша дисциплина | 4 | 2.1% | 3.2% | |
Безотговорност | 18 | 9.2% | 14.3% | |
Религия | 2 | 1.0% | 1.6% | |
Системни проблеми | 6 | 3.1% | 4.8% | |
Няма пречки | 9 | 4.6% | 7.1% | |
Общо | 195 | 100.0% | 154.8% | |
В най-голяма степен педагогическите специалисти посочват трудности в комуникацията, което е следвано от социалнопсихологическите, слабата мотивация на учениците и безотговорността. 12,7% от дадените отговори са „не мога да посоча“, които са дадени от 8,2% от извадката. Вероятно това е процентът от извадката, които не работят в транскултурна среда.
СПРАВЯНЕТО С ПРОБЛЕМИ
Таблица 9
Отговори | Процент случаи | |||
N | Процент | |||
Справяне с проблеми | Не посочва | 56 | 28.7% | 44.4% |
Индивидуален подход | 60 | 30.8% | 47.6% | |
Разговор с ученици | 24 | 12.3% | 19.0% | |
Родителска среща | 16 | 8.2% | 12.7% | |
Педагогическа работа с ученици | 4 | 2.1% | 3.2% | |
Педагогическа работа родители | 18 | 9.2% | 14.3% | |
Работа със слаби ученици | 2 | 1.0% | 1.6% | |
Системата трябва да се справи | 6 | 3.1% | 4.8% | |
Санкции | 9 | 4.6% | 7.1% | |
Общо | 195 | 100.0% | 154.8% | |
a. Group |
28,7% от респондентите не посочват начини, по които се справят с проблемите, което представлява 44,4% от всички дадени отговори. В най-голяма степен педагогическите специалисти отговарят, че индивидуалният подход е ползван за работа. Следващ ползван подход (19%) е разговор с учениците, 14,3% извършват педагогическа работа с родителите. 12,7% организират родителска работа.
Интересни са 7,1% от отговори, които насочват към санкции, и 4,8%, които насочват отговорността към системата.
Нека разгледаме ключовите точки и тяхното потенциално значение:
Това, че голяма част от извадката не посочват начини за справяне с проблеми: този процент представлява значителна част от анкетираните и може да отразява липсата на ясни стратегии или обучение в областта на мултикултурното образование. Това подчертава потребността от по-добра подготовка и обучение на учителите за работа в такава среда.
Индивидуален подход като основен метод: ползването на индивидуален подход може да е отразяване на разбирането, че всеки ученик е уникален и изисква специфичен подход. Това е особено важно в мултикултурна среда, където различията в културните и социални фонове могат да изискват различни методи на преподаване и взаимодействие.
Разговори с учениците и работа с родителите: тези подходи подчертават значението на комуникацията и сътрудничеството между учители, ученици и родители. Ангажирането на родителите може да бъде особено ефективно в мултикултурни среди, където разбирателството и уважението към различните културни норми и очаквания са ключови.
Санкции и отговорност към системата: малкият процент отговори, насочващи към санкции и отговорност към системата, може да отразява виждането, че проблемите в мултикултурната среда не винаги се решават ефективно чрез наказания или че системата на образованието не предоставя достатъчно ресурси или насоки за справяне с такива ситуации.
Въпрос „Натъквате ли се на някои от формите на неприемане на ученици от малцинствени етноси от изброените по-долу? Можете да отбележите повече от един отговор.
– Избягване на поглед при комуникационен процес;
– Небрежно отношение;
– Постоянен бунт и недоволство от поведението на ученик;
– Подминаване без оказване на внимание;
– Неизслушване;
– Не мога да преценя;
– Друго (пояснете)….“
НАЧИНИ ЗА ПОКАЗВАНЕ НА НЕПРИЕМАНЕТО
Таблица 10
Честота на формите на неприемане | ||||
Отговори | Процент случаи | |||
N | Процент | |||
Форми на неприемане | Подминаване без внимание | 31 | 18.3% | 24.6% |
Небрежно отношение | 45 | 26.6% | 35.7% | |
Не мога да преценя | 36 | 21.3% | 28.6% | |
Избягване на поглед | 21 | 12.4% | 16.7% | |
Неизслушване | 29 | 17.2% | 23.0% | |
Няма такива | 7 | 4.1% | 5.6% | |
Общо | 169 | 100.0% | 134.1% | |
В най-голяма степен е посочвано небрежното отношение. Това може да означава, че педагогическите специалисти може би не отделят достатъчно внимание на нуждите и проблемите, с които се сблъскват учениците от различни етнически групи. Това може да доведе до усещането у учениците, че техните културни идентичности не се ценят или признават в училищната среда, което води и до небрежното им отношение. Небрежното отношение е следвано от невъзможността на педагогическите специалисти да преценят, което ясно показва, че педагогическите специалисти може да нямат необходимите знания или умения да разбират и адресират специфичните нужди и предизвикателства, свързани с мултикултурната среда. Липсата на подходящо обучение и осведоменост относно културната чувствителност може да доведе до неефективно справяне с етническите различия. Подминаването без внимание и неизслушването са форми на неприемане, които подчертават липсата на адекватна комуникация и включване. Своеобразното игнориране на гледни точки или проблеми може да усили чувството на изолация и маргинализация сред учениците от различни етнически групи.
За да се адресира този проблем, е необходимо да се разработят и приложат стратегии за повишаване на културната осведоменост и компетентност на педагогическите специалисти. Това включва обучение за разбиране и уважение към различията, разработване на ефективни комуникативни умения и създаване на приобщаваща училищна среда, където всички ученици се чувстват ценени и включени. Също така, важно е да се разработят политики и практики, които активно противодействат на дискриминацията и насърчават позитивните взаимоотношения между ученици от различни етнически групи.
Въпрос „Откривате ли ползи в интеракциите между учениците и родителите от различни етнически групи при смесеното обучение? (Можете да посочите повече от един отговор)
– Опознаването на другостта води до по-голяма цивилизованост и надмогване на страха от непознатата култура;
– Съвместното обучение възпитава в дух на толерантност, търпимост и уважение към културата и ценностите на другите;
– Учениците от малцинствата стават по-уверени и по-успешно се социализират;
– Завишава се интересът на учениците към образователния процес;
– Понижава се броят на конфликтите, както и етническото напрежение;
– Не откривам ползи;
– Друго (посочете)“
Таблица 11
ПОЛЗИ ОТ ИНТЕРАКЦИИТЕ | ||||
Отговори | Процент случаи | |||
N | Процент | |||
Ползи от интеракции | Малцинствените групи стават по-уверени | 31 | 15.4% | 24.6% |
Повишава се цивилизоваността | 55 | 27.4% | 43.7% | |
Дух на толерантност | 62 | 30.8% | 49.2% | |
Няма ползи | 12 | 6.0% | 9.5% | |
По-малко конфликти | 24 | 11.9% | 19.0% | |
Повишен интерес към образованието | 17 | 8.5% | 13.5% | |
Общо | 201 | 100.0% | 159.5% | |
a. Group |
Ползите от постигнатите интеракции педагогическите специалисти виждат в повишаването на толерантността. Това означава, че когато учениците имат повече възможности да общуват помежду си, те се учат да приемат и уважават различията, което води до по-голяма емпатия и отвореност към различните култури и идентичности. Такива интеракции могат да редуцират предразсъдъците и да спомогнат за създаването на по-приобщаваща образователна среда. От друга страна стои по-високата цивилизованост, който израз се отнася до развитието на по-зрели и уважителни социални взаимодействия между учениците. Това означава, че в контекста на образованието, когато учениците са научени да се уважават и взаимодействат конструктивно с хора от различни култури, те развиват умения за гражданска отговорност, социална справедливост и мирно съвместно съществуване.
Тези данни подчертават значението на мултикултурното образование и насърчаването на позитивни взаимодействия между ученици от различни етнически и културни групи. Такива инициативи могат да спомогнат за създаването на по-толерантно, разбиращо и уважаващо общество, в което различията са приети и ценени, а не виждани като пречка.
ФОРМИ НА НЕПРИЕМАНЕ
Таблица 12
ФОРМИ НА НЕПРИЕМАНЕ | Общо | ||||||||
Подминаване без внимание | Небрежно отношение | Не мога да преценя | Избягване поглед | Неизслушване | Няма такива | ||||
Опит | До 5 години | Брой | 3 | 7 | 8 | 8 | 7 | 1 | 34 |
% с опит | 8.8% | 20.6% | 23.5% | 23.5% | 20.6% | 2.9% | |||
% с Форми неприемане | 9.7% | 15.6% | 22.2% | 38.1% | 24.1% | 14.3% | |||
6-10 години | Брой | 8 | 11 | 5 | 1 | 1 | 1 | 27 | |
% с опит | 29.6% | 40.7% | 18.5% | 3.7% | 3.7% | 3.7% | |||
% с Форми неприемане | 25.8% | 24.4% | 13.9% | 4.8% | 3.4% | 14.3% | |||
11-20 години | Брой | 6 | 10 | 6 | 4 | 7 | 2 | 35 | |
% с опит | 17.1% | 28.6% | 17.1% | 11.4% | 20.0% | 5.7% | |||
% с форми неприемане | 19.4% | 22.2% | 16.7% | 19.0% | 24.1% | 28.6% | |||
20-30 години | Брой | 10 | 13 | 8 | 2 | 6 | 2 | 41 | |
% с опит | 24.4% | 31.7% | 19.5% | 4.9% | 14.6% | 4.9% | |||
% с форми неприемане | 32.3% | 28.9% | 22.2% | 9.5% | 20.7% | 28.6% | |||
Над 30 години | Брой | 4 | 4 | 9 | 6 | 8 | 1 | 32 | |
% с опит | 12.5% | 12.5% | 28.1% | 18.8% | 25.0% | 3.1% | |||
% с форми неприемане | 12.9% | 8.9% | 25.0% | 28.6% | 27.6% | 14.3% | |||
Общо | Брой | 31 | 45 | 36 | 21 | 29 | 7 | 169 |
Педагогическите специалисти със стаж между 6 и 10 години най-често идентифицират неприемането като подминаване и небрежно отношение. Това може да се дължи на определен ниво на професионално утвърждаване, при което учителите стават по-чувствителни към тези въпроси, но все още не разполагат с достатъчно опит и умения за ефективно справяне с тях. Подминаването без внимание може да води до чувство на изолация и неразбиране сред учениците от малцинствени групи, докато небрежното отношение може да засилва стереотипите и предразсъдъците.
- Липсата на преценка е по-честа сред учителите с най-малко и най-много стаж (до 5 години и над 30 години). Това може да отразява липсата на опит и необходимите умения за ефективно разбиране и адресиране на междукултурните различия сред по-новите учители, докато при по-опитните учители това може да бъде свързано с устойчивост на промяна или непознаване на съвременните практики в междукултурното образование.
- Неизслушването е по-често отбелязвано сред най-възрастните учители. Това може да се дължи на установени практики и възприятия, които не отчитат в достатъчна степен разнообразието и индивидуалността на учениците. Неизслушването може да доведе до усещане за маргинализация и липса на представителност сред учениците от малцинствени групи.
Тези наблюдения подчертават значението на обучението и професионалното развитие на учителите в областта на интеркултурната компетентност и комуникация. Важно е учителите да разполагат с необходимите умения и знания, за да могат ефективно да разпознават и адресират различията и да създават диалог и инклузия в образователната среда. Обучението трябва да включва развитие на чувствителност, разбиране на различни културни перспективи, както и стратегии за ефективно комуникиране и сътрудничество с ученици и родители от разнообразни културни среди.
Въпрос „Участвали ли сте в квалификационни семинари за придобиване на знания, умения и отношения в посока работа в мултикултурна класна стая?
- Да;
- Не.
ДРУГИ ПРОМЕНЛИВИ
Полза от квалификационни семинари:
Таблица 13
Ползва ресурски | Общо | |||||||
Да | По-скоро да | По-скоро не | Не | Не мога да преценя | ||||
Кв. семинари | Да | Брой | 25 | 31 | 10 | 1 | 10 | 77 |
% с квал. | 32.5% | 40.3% | 13.0% | 1.3% | 13.0% | 100.0% | ||
Не | Брой | 5 | 8 | 13 | 8 | 14 | 48 | |
% с квал. | 10.4% | 16.7% | 27.1% | 16.7% | 29.2% | 100.0% | ||
Общо | Брой | 30 | 39 | 23 | 9 | 24 | 125 | |
% с квал. | 24.0% | 31.2% | 18.4% | 7.2% | 19.2% | 100.0% |
Фигура 9
Видно от резултатите. Тези, които са били на семинари са 61,6% от всички, те определят семинарите като полезни в по-голяма степен, като по-малкият процент е категоричността към това, че са полезни. Въпреки че категоричната увереност в тяхната полезност е само в рамките на този процент, това подчертава важността на продължаващото професионално развитие и обучение на учителите в областта на мултикултурното образование, но също така сочи към необходимостта от по-ефективни и целенасочени обучителни програми.
Въпрос „В кой от вариантите според Вас биха се намалили сегрегацията и конфликтите в мултикултурната класна стая:
А. Ако се поставят ученици от основния етнос на един чин;
Б. Ако се поставят ученици от различни етноси на един чин.“
Таблица 14
КОЙ МЕТОД РАБОТИ ПО-ДОБРЕ
|
|||||
Честота | Процент | Валиден % | Кумулативен % | ||
Валид | Различен етнос на един чин | 100 | 79.4 | 79.4 | 79.4 |
Еднакъв етнос на чин | 26 | 20.6 | 20.6 | 100.0 | |
Общо | 126 | 100.0 | 100.0 |
Изводът, че 79.4% от учителите виждат позитивно съвместното обучение на различни етноси в един клас, докато 20.6% предпочитат разделени по етноси класове, показва различни възгледи относно мултикултурното обучение. Това подчертава, че въпросът за интеграцията на различните етноси в образователния процес е сложен и се нуждае от балансиран подход.
Въпрос „Според Вас по-висок ли е рискът от насилие или тормоз при съвместно обучение на ученици от различен етнически произход?
Да;
По-скоро да;
По-скоро не;
Не;
Не мога да преценя.“
РИСК ТОРМОЗ
Таблица 15
Висок риск тормоз | |||||
Честота | Процент | Валиден % | Кумулативен % | ||
Valid | Да | 15 | 11.9 | 11.9 | 11.9 |
По-скоро да | 26 | 20.6 | 20.6 | 32.5 | |
По-скоро не | 58 | 46.0 | 46.0 | 78.6 | |
Не мога да преценя | 15 | 11.9 | 11.9 | 90.5 | |
Да | 12 | 9.5 | 9.5 | 100.0 | |
Общо | 126 | 100.0 | 100.0 |
Фигура 10
РИСК ОТ ТОРМОЗ
Считането, че рискът от тормоз в мултикултурна среда е висок (32.5%), подчертава необходимостта от ефективни стратегии за превенция на тормоза и насърчаване на уважително поведение в училищата.
Таблица 16
Удовлетворени ли сте | |||||
Честота | Процент | Валиден % | Кумулативен % | ||
Valid | Да | 30 | 23.8 | 23.8 | 23.8 |
По-скоро да | 46 | 36.5 | 36.5 | 60.3 | |
По-скоро не | 18 | 14.3 | 14.3 | 74.6 | |
Не мога да преценя | 5 | 4.0 | 4.0 | 78.6 | |
Да | 27 | 21.4 | 21.4 | 100.0 | |
Общо | 126 | 100.0 | 100.0 |
Фактът, че само 60% от учителите са удовлетворени от работата си в мултикултурна среда, показва, че все още има значителни предизвикателства и пространство за подобрение в тази област.
ИЗВОДИ
- Данните от анализа сочат, че учителската професия е феминизирана. За да навлязат повече представители на силния пол в образователната среда, е необходимо стимулиране чрез увеличаване на трудовото възнаграждение.
- Средната възраст на педагогическите кадри не е променена в сравнение с предходни години, налице е застаряване. За да се задържат трайно млади специалисти в системата на образованието е необходимо спешно покачване на рейтинга на професията, намаляване на бумащината и даване на възможност за вертикално и хоризонтално израстване.
- Липсващото във висок процент междукултурно разбиране и осведоменост в анкетата в училищата може да се подобри чрез висока организация и ефективност на клубовете по интереси. А за това са необходими достатъчно ресурси и ефективен мениджмънт.
- Задълбочаващите се дискриминативни нагласи, ксенофобия и агресия в училищата с мултиетническа среда се дължат на разпространението на езика на омразата. Той трайно присъства в класната стая в резултат на ползваните информационни и комуникационни технологии. Борбата с този феномен е успешна не с абдикацията на родителите за ролята на интернета, а напротив, и също така с достатъчно обучение на учениците в училище в социални умения и емоционална интелигентност. Не малка част от родителите в опита си да създадат безопасна среда за своите деца ги отписват от училища с мултиетнически състав, което води до маргинализация на техни съученици от уязвимите групи.
- Учебните програми към момента не са ориентирани в достатъчна степен към представителите на различната културна принадлежност, а към мнозинството. Те не подпомагат за придобиването на представа за понятията „култура“ и идеологии, обвързани с други културни модели.
- Учителите в мултикултурния клас са изправени пред трудността да обучават и възпитават ученици, които в ранното си детство са пребивавали в езиковата среда на своята общност и впоследствие са започнали да общуват с носителите на официалния език. Едновременното възприемане на бинарния културен модел на поведение ги води много често до обучителни трудности. Наблюдават се интерференции, с които педагозите трябва да се справят, за да няма възпрепятстване при усвояването на материала.
- В ЗПУО се забранява образователната сегрегация в етнически смесените училища, но процесът може да се регулира чрез финансови помощи към общините за изпълнение на десеграционните политики, промяна в Стандарта за гражданско, екологично и интеркултурно образование, както и по-широкото участие на НПО, работещи с родители, с цел улесняване дейността на педагозите в мултикултурните класове. По-конкретно данните от анализа сочат, че организирането на извънкласни и извънучилищни дейности с участие на ученици с различна културна идентичност ще повлияят добре в процеса на опознаване и сближаване.
- Не на последно място стои и анализът на данните, сочещи по-малък процент от педагогически специалисти, които нямат нужните компетентности за работа в мултикултурна среда. Ето защо трябва да се изтъква и важността на продължаващото професионалното развитие на персонала в областта на интеркултурното образование, но също така и необходимостта от обучителна програма по интегралната дисциплина „Етнопедагогика“.
ПРЕПОРЪКИ
Въз основа на анализа на резултатите от изследването може да се заключи, че съвременното образование изисква динамичен и многостранен подход, който отчита разнообразните културни, социални и индивидуални потребности на учениците. Ефективното образование в мултикултурна среда претендира не само за подходящи технологии на работа, но и развитие на интеркултурната компетентност сред учителите, както и за развитие на чувствителност към преодоляването на сегрегацията в българските образователни институции. Необходимо е ползването на набор от подходящи инструменти за успешен мениджмънт на мултикултурно училище. Това предполага ангажимент за непрекъснато образование и професионално развитие, както и адаптивност към променящите се образователни и социални условия. В крайна сметка подобряването на образователните практики и политики ще допринесе за създаването на по-справедлива, приобщаваща и ефективна образователна среда за всички участници. Областта на обобщаване на изводите от изследването обхваща няколко важни аспекта, които заслужават внимание. Един такъв аспект е мултикултурното образование, което включва разпознаване и адресиране на различните образователни подходи и стратегии, използвани от учителите в мултикултурна среда. Това подчертава значението на гъвкавостта и адаптивността в образователния процес. От решаващо значение е да се разберат и прилагат индивидуализирани подходи, които отчитат различните културни и социални нужди на учениците, за да се създаде приобщаваща и подкрепяща училищна среда. Съществуват обаче многобройни предизвикателства, на които трябва да се обърне внимание. Ранното отпадане от училище например се причинява от различни фактори като липса на мотивация, езикови бариери и социално-икономически проблеми. За ефективно предотвратяване и намеса в такива случаи образователните институции трябва да приемат цялостни и многостранни стратегии. Тези стратегии не трябва да се фокусират само върху подобряването на учебния процес, но също така да вземат предвид външните фактори, които влияят върху участието и постиженията на учениците. Друг важен аспект, който трябва да се вземе под внимание, е комуникацията и културната чувствителност. Изследването разкрива комуникационни проблеми и форми на неприемане в училищна среда, като подчертава необходимостта от обучение и инициативи, насочени към повишаване на интеркултурната компетентност и комуникативните умения на учителите. Развиването на такива умения е от решаващо значение за подобряване на взаимодействията между ученици и учители от различен културен произход и това до голяма степен зависи от професионалното развитие и обучение на преподавателския състав. Положителното отношение на педагозите към квалификационните семинари, както е показано в изследването, подчертава значението на непрекъснатото професионално усъвършенстване. Кариерното развитие на педагозите играе ключова роля в адаптирането към развиващите се нужди на учениците и образователните стандарти и данните от изследването силно подкрепят тази тенденция. Географските различия също играят важна роля и предполагат необходимостта от насърчаване на децентрализацията.
Предизвикателствата и подходите в образованието варират в зависимост от местоположението, което изисква специфични стратегии, съобразени с местните условия и нужди. Важно е да се разработят политики и практики, които вземат предвид тези различия, за да се гарантира устойчивостта и ефективността на образователните системи. Друг важен извод от изследването се отнася до междуетническите отношения. Учителите, които разбират и уважават различните културни традиции и практики, допринасят за създаването на уважителна и приобщаваща образователна среда. Поддържането и насърчаването на такива взаимоотношения е от съществено значение за утвърждаването на толерантно и отворено общество.
БИБЛИОГРАФИЯ
Андреева, Г. Социальная психология, Москва, 1980, с.110 [Andreeva, G. Sotsialynaya psihologia, Moskva, 1980, s.110]
Бергер, Е., Фукс Хилдегард. Комуникация, обучение, презентация. София: Просвета, с. 9. [Berger, E., Fuks Hildegard. Komunikatsia, obuchenie, prezentatsia. Sofia: Prosveta, s. 9.]
Бокова, И., В. Ганева-Райчева. Културното разнообразие на България. Пловдив: Летера, 2012, с. 178. [Bokova, I., V. Ganeva-Raycheva. Kulturnoto raznoobrazie na Bulgaria. Plovdiv: Letera, 2012, s. 178.]
Георгиева, С., Д. Георгиев, Преодоляване на предразсъдъците, свързани с различията чрез промяна на стереотипите свързани с дискриминацията. – В: „Многообразие без граници“, Шумен, 2008, стр. 234-243, ISBN 978-954-775-8. [Georgieva, S., D. Georgiev, Preodolyavane na predrazsadatsite, svarzani s razlichiyata chrez promyana na stereotipite svarzani s diskriminatsiyata. – V: „Mnogoobrazie bez granitsi“, Shumen, 2008, str. 234-243, ISBN 978-954-775-8.]
Димитров, Иван. Етнокултурна среда и психосоциално развитие. София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 2010, с. 122. [Dimitrov, Ivan. Etnokulturna sreda i psihosotsialno razvitie. Sofia: UI „Sv. Kl. Ohridski“, 2010, s. 122.]
Ефтимова, А. Двойственият език в медиите. Езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета, 2016, с. 206. [Eftimova, A. Dvoystveniyat ezik v mediite. Ezikat na politicheskata korektnost vs ezika na omrazata. Sofia: Prosveta, 2016, s. 206.]
Живков, Т. Етнокултурно единство и фолклор. София: Издателство „Наука и изкуство“, 1987. [Zhivkov, T. Etnokulturno edinstvo i folklor. Sofia: Izdatelstvo „Nauka i izkustvo“, 1987.]
Калоянова, Н., Д. Циркова. Интеграция на деца от етнически малцинства в образователната система, Издателство: Център за образователни програми и социални инициативи, 2014. [Kaloyanova, N., D. Tsirkova. Integratsia na detsa ot etnicheski maltsinstva v obrazovatelnata sistema, Izdatelstvo: Tsentar za obrazovatelni programi i sotsialni initsiativi, 2014.]
Колектив, Етнически конфликти, малцинства и новата европейска идентичност. София: Фондация „Европартньори 2007“, 2005. [Kolektiv, Etnicheski konflikti, maltsinstva i novata evropeyska identichnost. Sofia: Fondatsia „Evropartnyori 2007“, 2005.]
Легкоступ, М. Обучението по религия диалог и инклузия. В. Търново: ИК „Фабер“, 2012. [Legkostup, M. Obuchenieto po religia dialog i inkluzia. V. Tarnovo: IK „Faber“, 2012.]
Линдси, Бринк. Глобалният капитализъм. София: Дамян Яков, 2006, с. 22 [Lindsi, Brink. Globalniyat kapitalizam. Sofia: Damyan Yakov, 2006, s. 22]
Нунев, Й. Интеграция на ромската общност и аспекти в образователната сегрегация на ромските деца. – В: Педагогика, 2009, XIX (7-8), c. 111, Print ISSN 0861-3982 [Nunev, Y. Integratsia na romskata obshtnost i aspekti v obrazovatelnata segregatsia na romskite detsa. – V: Pedagogika, 2009, XIX (7-8), c. 111, Print ISSN 0861-3982]
Образование и технологии, Иновации в обучението и познавателното развитие, сп. бр. 2/2011 [Obrazovanie i tehnologii, Inovatsii v obuchenieto i poznavatelnoto razvitie, sp. br. 2/2011]
Петкова, Д. Културни идентичности в интеркултурен диалог. В. Търново: Фабер, 2013, с.131 [Petkova, D. Kulturni identichnosti v interkulturen dialog. V. Tarnovo: Faber, 2013, s.131]
Руменчев, В. Невербалната комуникация в ораторското изкуство. София, 1988, с. 33 [Rumenchev, V. Neverbalnata komunikatsia v oratorskoto izkustvo. Sofia, 1988, s. 33]
Стоицова, Т. Живеем с другите. София, 1998, с. 192 [Stoitsova, T. Zhiveem s drugite. Sofia, 1998, s. 192]
Тоцева, Я., Й., Нунев. Педагогически взаимодействия в мултикултурна среда. В. Търново: Фабер, 2019, с. 242. [Totseva, Ya., Y., Nunev. Pedagogicheski vzaimodeystvia v multikulturna sreda. V. Tarnovo: Faber, 2019, s. 242.]
Фройд, Зигмунд. Ерос и култура. – Плевен: Евразия Абагар, 1991. [Froyd, Zigmund. Eros i kultura. – Pleven: Evrazia Abagar, 1991.]
Чавдарова- Костова, С. Приобщаващо образование. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2019, 153. [Chavdarova- Kostova, S. Priobshtavashto obrazovanie. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“, 2019, 153.]
Argyle, М. Bodily communication, L., 1978, р. 5
Duncan, S. Nonverbal communication — Psychological Bulletin, 1969, 72(2)
https://media-journal.info/?p=item&aid=23319
https://www.ivanpivanov.com/uploads/sources/84_Obrazovanieto-multi-ili-Inter.pdf
Kerr,V. (1988) Counseling the Culturally Different Students. In: Perspectives in Multicultural Education. Ed. by W. Sims and B. Bass de Martines. University Press of America, p.113
Cultural Perceptions in Bulgarian Educational Institutions: Primary and Secondary Schools
Deana Atanasova
Faculty of Journalism and Mass Communication
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
email: diangelly72@abv.bg
Abstract. The perception of the ethnic minorities in Bulgaria is generally negative. The reasons for this are found in insufficient awareness and the impact of the media discourse.
There is a critical public need to discuss the topic of the multicultural classroom and a growing need to explore the issue of pedagogical multicultural attitudes and cross-cultural competence.
The research analyses results from an own empirical study on the topic conducted in 2023 in several cities in the country in primary and secondary schools.
Keywords: ethnicity, otherness, multi-cultural class, intercultural competence, communication, intolerance, stereotypes.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН ФОРМАТ ЗА ЦИТИРАНЕ
Атанасова, Деана. Културни възприятия в българските образователни институции: основни и средни училища. – В: Медии и език. Електронно списание за научни изследвания по медиен език [онлайн]. 11 септември 2024, № 16 [Кризи и хипокризии]. ISSN 2535-0587. <https://medialinguistics.com/2024/09/11/cultural-perceptions-in-bulgarian-educational-institutions/>
ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“
Броят на тема: „Kризи и хипокризии“ се осъществява с подкрепата на проект (Договор № КП-06-НП/46 от 07.12.2023 г.), одобрен в конкурсната сесия „Българска научна периодика – 2024 г.“ при Фонд „Научни изследвания“ за издаване на рецензираното научно издание „Медии и език“.