Масовите отклонения от книжовноезиковите норми в медиите – грешки или нови норми?
Андреана Ефтимова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
имейл: aeftimova@uni-sofia.bg
Резюме. В речта се наблюдават явления, които се отклоняват от книжовноезиковата норма и се употребяват масово, т.е. представляват „масови“ грешки, които общуващите с течение на времето спират да оценяват като отклонение в езиковото си поведение. Обичайно такъв тип грешки се интерпретират като проява на ниска езикова култура и като остър дефицит в познаването на книжовноезиковите норми. Всъщност много вероятно е да става дума за промяна на нормата, която е настъпила, но все още не е намерила отражение в кодификационните документи. В статията се анализират масови грешки в медиите, които вече не се осъзнават като дефекти на устната реч.
Ключови думи: масова грешка, норма, книжовен език, кодификация
Както е известно, нормата е изискване на общественото мнение за приемлива организация и употреба на езиковите средства – граматически и лексикални – и не съществува извън узуса. Норма имат всички езикови формации, но само нормата на книжовния език е кодифицирана. По този начин усещането за отклонение от нормата всъщност е усещане за отклонение от книжовноезиковите правила, които предписват „правилните“ езикови форми и употреби.
Благодарение на придобитите в процеса на езиковото обучение езиков усет и познания за нормативност в книжовноезиковото поведение, всеки участник в общуването успява да отсее правилните от неправилните речеви прояви по отношение на книжовноезиковата норма. Винаги обаче в речта се наблюдават явления, които се отклоняват от книжовноезиковата норма и се употребяват масово, т.е. представляват „масови“ грешки, които общуващите с течение на времето спират да оценяват като отклонение в езиковото си поведение. Обичайно такъв тип грешки се интерпретират като проява на ниска езикова култура и като остър дефицит в познаването на книжовноезиковите норми. Всъщност много вероятно е да става дума за промяна на нормата, която е настъпила, но все още не е намерила отражение в кодификационните документи.
Разбира се, не всички езикови „масови“ грешки могат да се окачествят като промяна, настъпила в книжовноезиковата норма. Масовите отклонения по посока на използване на диалектни особености се наблюдават в определени региони и представляват по същество „вмешателство“, „проникване“ (най-често нежелано и неосъзнато) на диалектните норми в книжовноезиковите, или другояче казано – взаимодействие между диалектни и книжовноезикови норми. Съществуването на два основни наддиалектни типа устна реч – източно- и западнобългарски тип – е отбелязано от Ст. Буров като съсъществуване на две паралелни норми на книжовната устна реч, които според мнението на учения е време да бъдат признати за два стандарта на устната книжовна реч, за два книжовно-разговорни стила в рамките на единния български език (Буров 2012). Предложението заслужава внимание, тъй като масовите отклонения от диалектен произход, но получили наддиалектно разпространение в устната реч се възпроизвеждат и поне засега нито образованието, нито обществения натиск, нито дори личната взискателност са успели да ги отстранят от речта дори на високообразовани българи. Но все пак подчертавам, че става дума за устната реч. В обществената практика съжителството на три норми – две устни и една писмена – или на две паралелни писмени норми, успоредени с устните, би довело до сериозни затруднения в общуването. Студията на Ст. Буров обаче показва, че съществуването на масови отклонения от книжовноезиковите норми, които вече не са диалектно обособени и имат наддиалектно разпространение, се отчита в съвременните изследвания. Тези отклонения са част от речевата практика на езиковата общност по цялата езикова територия и заслужават по-внимателен поглед и прочит, тъй като някои от тях вече не се осъзнават от говорещите като отклонения от правилата. Нещо повече. „Самият факт, че те (правилата – б.а.) трябва да бъдат набивани в главите, показва, че са чужди на естествения начин, по който езиковата система работи“ (Пинкър 2007: 442). Когато една грешка се разпространи толкова масово и се възприеме като правило, а не като изключение, тогава вероятно е време да се приеме, че конкретната езикова парадигма се е променила. Отстояването на правила, които никой не спазва, е съпротива срещу естественото развитие на езика. „Но точно с такава надежда (запазване на нормите – б.а.) са се основавали академии – да пазят подстъпите към езика, да връщат бегълците обратно и да прокуждат чужденците; тяхната бдителност и усърдие обаче е всуе; звуците са твърде своеволни и гъвкави за законови ограничения; да се оковат сричките и да се затвори вятърът са все напразни усилия на гордостта, нежелаеща да съобрази желанията с възможностите си“ (Пинкър 2007: 480).
Социолингвистите отдавна са достигнали до твърдението, че “Масовата грешка е наложила се тенденция, която ние не сме усетили навреме и не сме реагирали своевременно да ѝ дадем път за свободна конкуренция” чрез допускането ѝ като дублетна форма (Виденов 2003). Тези тенденции си пробиват път в медиите и много често дразнещи грешки се оказват съвсем приемливо речево поведение за говорещите българския език като роден заради повторението им в медийната реч. Затова “виновни за масовите грешки са не масово грешащите, а кодификаторите, които не отчитат, че определени езикови тенденции вече са взели връх” (Върбанова 2013).
Вследствие на естествената, но и целенасочено направлявана тенденция към демократизация М. Виденов посочва две групи промени в езика и стила на медиите – граматически и стилистични. В настоящата статия няма да се обсъждат вече нееднократно обсъждани граматически промени в книжовния стандарт (все по-честа употреба на формите ходиме вм. ходим , въртъ вм. въртя; разколебаване на формите за означаване на лице – кого; отпадане на звателните форми; членуване и на географските названия и съществителните собствени имена и др.) (Виденов 2003: 221).
В резултат от двугодишен мониторинг на устна (понякога и писмена) реч в електронните медии и на журналистически текстове в печата се регистрират високочестотни отклонения, чието приемане като нормативни би показало приемането на изменението на цели граматически и фонетични парадигми. Масовите грешки могат да доведат до сериозни изменения в граматическата система на българския език, а както знаем, именно в нея промените настъпват най-бавно и с най-сериозна съпротива.
1. Фонетични и акцентни отклонения от книжовния стандарт
Колебания в ударението
■ бЮро вм. бюрО („На кафе“, НТВ, 26.04.2018)
■ свещено мИро вм. свещено мирО („Новините“, НТВ, 05.04.2018)
■ мИряни вм. мирЯни (многократна употреба)
■ метропОлита вм. метрополИта („Новините“, НТВ, 05.04.2018)
■ членовЕ вм. члЕнове (многократна употреба в новинарските телевизионни емисии)
Някои от акцентните отклонения все още не са достатъчно статистически значими, за да бъде подложена на проверка нормата при изговарянето на думите.
Билабиално „л“ вместо алвеодентално „л“ от типа пуанина, суънце, уокум и др. В журналистическата реч това явление е изключително често. В предаването „Семейни войни“ (НТВ, 02.08.2019 г.) при подаден от водещия стимул лучена участникът разбира учена и дава грешна асоциация, тъй като е съобразена със семантиката на думата, която е дешифрирана. С. Мицова и Г. Падарева-Илиева не класифицират явлението „като диалектна особеност, а като експанзивна, некоректна артикулация на територията на цялата страна със съответни последствия в правописа, семантиката и фонетичната система на българския език“ (Мицова, Падарева-Илиева 2016: 233).
Някои от тези промени предизвикват трудности в правописа и семантиката на думата и изказването. Примерите са посочени от изследователките:
Правописни грешки: клалзи, лай-фай, Константинопоу, палза и др.
Семантични грешки: алт – аут; получавам – поучавам; лобирам – обирам; блуза – буза; блуден – буден (пример Откакто зае този пост, се научи само да лобира/ обира) (Мицова, Падарева-Илиева 2016: 233).
Електронните медии задълбочават проблема според изследователките, тъй като задават норма, макар и некоректна, вследствие на устойчива тенденция в българската езикова ситуация (Мицова, Падарева-Илиева 2016: 233-236).
2. Граматически отклонения от книжовния стандарт
2.1. Освен споменатите граматически промени от М. Виденов резултат от масови отклонения е и промяната в морфологичната парадигма на съществителните абстрактно-събитийни имена, които все по-често се използват в множествено число (вж. по-подробно Ефтимова 2015)[1]:
сечи, морбилите („Здравей, България!“, НТВ, 22.03.2017)
Как след тези ефири се прибираш вкъщи? („Комбина“, НТВ, 04.12.2016)
римейки („Денят започва с Г. Любенов“, БНТ, 14.02.2016)
не обичам такива показности („Здравей, България!“, НТВ, 27.06.2018)
кафе с различни видове алкохоли в него („На кафе“, НТВ, 29.06.2018)
Мария, която спасява животи/ пиша поезии („Здравей, България!“, НТВ, 21.01.2016)
реванши („Новини – спорт“, НТВ, 14.12.2015)
хора с едни такива огромни физики (Сутрешен блок, BG on AIR, 25.05.2018)
джакпоти (Националната лотария)
Прокуратурата поиска имунитетите на 6-ма депутати („Здравей, България!“, НТВ, 09.11.2018 г.)
2.2. Разколебаването на употребата на бройната форма на множественото число при съществителните имена от мъжки род за нелица рефлектира върху условията за употреба на множествените форми на всички съществителни имена и на числителните мъжколични форми.
Над 3000 снегорини ще чистят пътя („Новините“, НТВ, 24.10.2016)
двама легенди (за лица от мъжки пол) („Тази събота и неделя“, Диана Любенова, bTV, 12.03.2016)
над 800 българина („Новините“, НТВ, 08.06.2018)
12 спектакли (Култура.бг, БНТ, 19.10.2018)
След няколко случаи на саморазправа… (Новините, bTV, 02.01.2019)
2.3. Пълно разколебаване на граматичното правило може да се отбележи и при употребата на притежателни възвратни местоимения, които са изместени от кратките и пълните форми на притежателните местоимения.
Не възпитавате децата Ви в съпричастно отношение („На твое място“, BG on AIR, 17.04.2016)
Млада жена е застреляна в дома й в София (Новините, НТВ, 29.10.2018)
2.4. Съгласуването в словосъчетанието и изречението не според граматическия род на думата, а според естествения пол на референта се превръща в нормална речева практика. (Изключение от тази тенденция правят названията за професии, занятия и звания/титли, при които по-предпочитани са мъжколичните форми при обозначаване на референти с естествен женски пол.)
Свалиха дете от автобус, защото нямал точно пари (Vesti.bg, 03.02.2018)
Емблематичен е примерът от 2013 г., когато в Парагвай 10-годишно момиче забременява след изнасилване от доведения си баща. Въпреки риска за физическото и психичното й здраве властите в страната категорично отказват да й разрешат да се прекъсне бременността (Бела Чолакова, „Всяка година 2 хиляди български ученички правят аборт“, „168 часа“, 14-20.10.2016, 48-49 с.)
Това момиче е изключително. Тя сега ще ми се обиди, но на 46 години изглежда превъзходно („Събуди се“, Мон Дьо, НТВ, 07.02.2016).
15-годишно момиче е приета в монтанската болница (Новините, НТВ, 23.09.2019)
Той беше обвинен от модел, че я е изнасилил в Париж (Новините, НТВ, 09.08.2019)
Момчето сам поправя трабантите („Събуди се“, НТВ, 18.08.2019)
…в болничната стая, в която е настанен охраната („Здравей, България!“, НТВ, 25.05.2017) – става дума за мъж, който е охранител
Първата ни ракета е четвърти в света (за Григор Димитров) („Спортните новини“, НТВ, 15.11.2017)
Предпочитание на мъжколични форми за професии, звания и т.н.
Директорът на гимназията разбрала („Новините“, НТВ, 24.10.2016) – естественият пол на референта е женски
„Все още съм жива“, отговори 90-годишния монарх (за кралицата на Англия) („Новините“, bTV, 28.06.2016)[2]
2.5. Едно синтактично отклонение – дублирането на допълнението от главното изречение в подчиненото определително изречение вече в службата на подлог, започва да се превръща в синтактична норма не само в устната, но и в писмената реч:
Говорим за психологически и екзистенциални нагласи към света, които нагласи влияят на усещането за скърцане (в. „К“, бр. 1(1), година I, 5.10.2018, с.10)
Заслужава си да подложим на по-задълбочена дискусия масовите грешки и да анализираме по-внимателно причините за тяхната проява. Би следвало да се постави и въпросът дали те да станат нормативни само за устната, или и за писмената реч, защото всеизвестно е, че „Непоследователностите, причинени от ограниченията на краткосрочната памет и необходимостта от планиране, които са незабележими при устен разговор, вече не са толкова невинни върху листа хартия, който ще се изучава на спокойствие“ (Пинкър 2007: 483).
Вероятно някои от тези процеси са стигнали твърде далеч и не могат да бъдат преустановени, но „Някои неща в начина, по който хората се изразяват в определени ситуации, си струва да се опитваме да променим“ (Пинкър 2007: 480). Ето защо дискусията не бива да спира.
БИБЛИОГРАФИЯ
Буров 2012: Буров, Ст. Две норми на българската устна книжовна реч // Електронно списание LiterNet, 07.11.2012, № 11 (156). Available from: https://liternet.bg/publish28/stoian-burov/dve-normi.htm
Виденов 2003: Виденов, М. По въпроса за “масовата грешка” в речта на съвременната българска интелигенция. // Електронно списание LiterNet, 13.06.2003, № 6 (43). Available from: https://liternet.bg/publish3/mvidenov/masovata.htm
Върбанова 2013: Върбанова, П. Българският език днес – между разума и чувствата, между миналото и интернет, 2013 // Блогът на Павлина Available from: https://pavlinav.wordpress.com/2014/10/08/1-72/
Ефтимова 2015: Ефтимова, А. Множественото число на абстрактните съществителни имена в съвременните български медии // Дзяло, Х-ХХ в. год. IIІ, 2015, брой 6; ISSN 1314-9067.
Мицова, Падарева-Илиева 2016: Мицова, С., Г. Падарева-Илиева. Тенденции в изговора на алвеоденталната съгласна Л в съвременната българска реч // Проблеми на социолингвистиката. Езиковата ситуация – състояние и тенденции. Съст. А. Ангелов, Кр. Алексова, К. Цанков, К. Исса, Цв. Венкова, Д. Апостолова, И. Гегова. Т. 12, София: Международно социолингвистическо дружество, 2016, 232-236.
Пинкър 2007: Пинкър, С. Езиковият инстинкт. Как умът създава езика, София: Изток-Запад, 2007.
БЕЛЕЖКИ
[1] Промяната е регистрирана не само в медиите, което подсказва, че е започнала във всекидневното общуване и е допусната в медиите като резултат от съзнателната езикова политика на демократизиране:
Болестното явление на съвременното общество, което цели позитиви и харесвания, води до фатални краища, които според мен са едни от най-плашещите неща в двадесет и първи век (журналистически студентски коментар);
България има славно минало, а историите за героизмите на апостолите са запазени в съзнанието на хората (кандидатстудентски текст).
[2] Примерите отразяват съгласуване по естествен пол, тъй като прилагателното „жива“ и причастието „разбрала“ реферират към жени (във второто изречение е налице цитат и друг вариант е невъзможен). В двете изречения по-дискусионна е употребата на названията за звания и позиции в мъжки род.
Mass Deviations From Literary Standards in the Media – Mistakes or New Norms?
Andreana Eftimova
Professor, DSc, Faculty of Journalism and Mass Communication
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
email: aeftimova@abv.bg
Abstract. In speech, there are phenomena that deviate from the literary norm and are widely used, ie. represent „mass“ errors that communicators over time stop evaluating as a deviation in their linguistic behavior. Typically, this type of errors is interpreted as a manifestation of a low linguistic culture and as a severe deficiency in literacy. In fact, it is very likely that this is a rule change that has occurred, but has not yet been reflected in the codification documents. The article analyzes mass mistakes in the media that are no longer recognized as defects in speech.
Keywords: mass error, norm, literary language, codification
ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН ФОРМАТ ЗА ЦИТИРАНЕ
Ефтимова, Андреана. Масовите отклонения от книжовноезиковите норми в медиите – грешки или нови норми? – В: Медии и език. Електронно списание за научни изследвания по медиен език [онлайн]. 26 януари 2020, № 7 [Реторически тренинги]. ISSN 2535-0587. <http://medialinguistics.com/2020/01/26/common-deviations-from-the-literary-norms/>