Някои наблюдения върху „мога“,“искам“ и „трябва“ в публичната реч на политиците[1]

Някои наблюдения върху „мога“, „искам“ и „трябва“ в публичната реч на политиците[1]

Петя Осенова, Надя Терзийска

Резюме: В статията се разглеждат употребите на три модални глагола в сегашно време: мога, искам и трябва в два регистъра на публичната политическа реч: интервю и парламентарна реч. Поведението на глаголите е проследено в два аспекта: честота на появата на сегашните словоформи на глаголите в двата регистъра и съчетаемост на глаголните словоформи с глаголи в десния контекст.

Ключови думи: политика, комуникация, модални глаголи, интервю, реч

Увод

Езикът е основното средство за общуване и основното „оръжие”, с което си служат всички публично говорещи хора. Част от публично говорещите хора са представители от сферата на политиката и на журналистиката – лица, които всеки ден виждаме и чуваме в печатните и електронните медии. Откакто съществуват, медиите са медиатор между политиката и обществото, въздействайки пряко върху общественото мнение и нагласи.

Ето защо средствата, които използват публично говорещите хора в своята реч, са обект на засилен интерес в различни политологически и журналистически изследвания. Например в Кръстева се предлага един политологически поглед върху образа на българския политик от историческа и от съвременна гледна точка (Кръстева 2010). В Цакова се отделя внимание на лобирането като комплекс от дейности и на различните видове лобизъм с цел психологически контрол, пропаганда, рушене и създаване на образи (Цакова 2010). В Кирова се описва политическият език и техниките на въздействие, използвани от политиците в условията на предизборна надпревара, както и влиянието на медиите за формирането на общественото мнение (Кирова 2008).

Средствата, използвани от публично говорещите хора, са анализирани и в редица лингвистични изследвания. В Ликоманова се разглежда хиперболизацията, интертекстуалността и някои, различни от споменатите, тенденции и феномени от стилистична гледна точка (Ликоманова 2008). Карапеткова изследва интернет версиите на печатни издания на стилово и езиково равнище, като съпоставя италианските и българските заглавия (Карапеткова 2008). В Михайлова и Миланов  се представя студентската инициатива за изследване на политическата и журналистическата реч (Михайлова и Миланов 2008). Обобщават се резултатите от направените наблюдения и се анализират лингвистичните и екстралингвистичните фактори, които влияят върху езика на тези две групи публично говорещи хора.

Нашата конкретна задача е да направим лингвистично изследване на някои лексикални средства за изразяване на модалност, чрез които се изгражда обобщен образ на говорещия политик в парламента и по време на интервю. Ще ограничим изследването си в разглеждането на сегашните форми на модалните глаголи – мога, трябва и искам.

Модалността в българския език е разглеждана от редица автори (Пенчев 1998, Герджиков 1982), но нека приемем дефиницията в Ницолова: „Модалността е вид отношение на субекта към съдържанието на изказването, т.е. модалността може да бъде осветлена в рамките на тристранното отношение – субект – значение на изказването – действителност” (Ницолова 2008:317). В тази тристранна връзка субектът е политикът, а изказването е неговата езикова реакция в парламента или по време на интервю. Интересно е да се видят проявите на отношението на политика към действителността, т.е. кое за него е необходимо, кое – желано, а кое – възможно в споменатия дискурс.

Данни и метод на изследване

За изследването са използвани извадки от два основни електронни корпуса – един специализиран корпус от реч на политици с два подкорпуса (Парламентарна реч и Интервюта) и един Общ корпус. Целта е да се направи сравнение между парламентарна реч и интервюта, но на фона на по-общ медиен корпус, за да се видят особеностите и на специализирания корпус като цяло. В изследването ни бяха изполвани следните части от горепосочените корпуси:

  • Парламентарна реч (над 2 млн. думи)
  • Интервюта (около 500 000 думи)
  • Общ корпус (Български референтен корпус[2]) (около 70 млн. думи)

Корпусът от парламентарна реч съдържа снети записи от заседанията по парламентарен контрол в периода 2006-2010 г.

Корпусът от интервюта съдържа 20 интервюта в периода януари – април 2010 г. Интервютата са взети от водещи електронни медии като bTV, БНТ, Нова TV и Дарик радио. Предаванията, в които са взели участие наблюдаваните политици, са с публицистичен характер – „На четири очи” с Цветанка Ризова, „Панорама” с Бойко Василев, „Денят започва”, „Седмицата” по Дарик радио и „Тази сутрин”.

Българският референтен корпус включва няколко подкорпуса със синтактична и морфологична анотация, както и чисти текстове. За наблюдението сме използвали неанотирани лингвистично текстове, но обработени в XML формат и разделени на параграфи. В жанрово отношение корпусът включва медийни текстове (вестници), българска и преводна литература, административни документи и др., но за нашия експеримент използвахме само медийни документи.

Двата корпуса – Специализиран и Референтен, са достъпни онлайн:

  • Специализираният корпус за политическа и журналистическа реч: http://political.webclark.org
  • Общ корпус (Български референтен корпус: www.webclark.org)

В изследването се прилагат два подхода: 1. Сравняване на фреквентността на употреба на модалните глаголи в трите подкорпуса и 2. Сравняване на контекстите на употреба на модалните глаголи в трите подкорпуса.

Изследването е осъществено с помощта на CLаRK системата (http://www.bultreebank.org/clark/index.html) и нейното уебприложение (www.webclark.org).

От една страна, е направена статистика на употребите на модалните глаголи в различните корпуси. Тази статистика не е само брой появявания на словоформата на модалния глагол. Отчетено е отношението на всяка конкретна словоформа към общия брой думи в съответния подкорпус.

От друга страна, е изследван т.нар. конкорданс на словоформите в корпусите. Конкордансът представя дадена дума или израз спрямо техния десен и ляв контекст. По този начин може лесно и удобно да се наблюдава съчетаемостта на модалния глагол в пре- и постпозиция, както и да се откроят най-честите типове контексти, в които той се използва.

Както беше посочено и по-горе, в настоящото изследване ще бъдат анализирани формите на модалните глаголи мога[3] и искам за трите лица в единствено и множествено число в сегашно време, докато глаголът трябва ще бъде представен в неговата безлична форма за сегашно време.

  1. Статистически анализ

Статистиката е представена в Таблица 1 за удобство. В най-лявата колона са посочени словоформите на модалните глаголи. След това са дадени: броят появи  за дадената словоформа в съответния корпус и вероятността в проценти. Стойността на вероятността е получена, като се раздели броят появи на словоформата на общия брой думи в корпуса. Така например, трябва се среща 808 пъти в интервютата от общо 2382 срещания на формите на всички модални глаголи. Ако разделим 808 на общия брой думи в корпуса – 432 068, ще се получи вероятност – 0.1870 %. По този начин ‘се нормализира’ разликата в големината на данните и това позволява обективното сравнение между думите.

 ИНТЕРВЮВЕРОЯТНОСТ %ПАРЛАМЕНТВЕРОЯТНОСТ %ОБЩВЕРОЯТНОСТ %
общо23824320687582226914443587370000000
трябва8080.187022870.10081324280.1892
може6800.157419860.08751524720.2178
искам2450.056710490.0462131760.0188
могат1680.03896750.0297492220.0703
мога1580.03664360.0192183320.0262
можем1100.02553740.0165133840.0191
иска540.01251600.0071193650.0277
искат510.0118950.0042118560.0169
искаме500.01161570.006948680.0070
искате250.00581570.006933770.0048
можете190.00441910.008453960.0077
можеш90.0021100.000473010.0104
искаш40.000950.000246960.0067

Най-често срещаната форма в Интервютата и в Парламента е трябва (т.е. необходимост), докато в Общия корпус е може (т.е. възможност). Най-малко срещаната словоформа в Интервютата и в Парламента е искаш, докато в Общия корпус – искате. Така най-честите модалности в Специализирания и Общия корпус се различават, докато най-редките модалности и в двата корпуса съвпадат.

Трябва се появява с най-голяма вероятност в Общия корпус (0.1892 %), а с най-малка вероятност в Парламента (0.1008 %).  Интервютата (0.1870 %) се доближават като резултат до тези от Общия корпус.

От формите на глагола мога с най-голяма честота на срещане е многозначната модална форма може. Може е с най-голям процент на вероятност за поява в Общия корпус (0.2178 %) и с най-малък процент в Парламента (0.0875 %).  Интервютата са със средна стойност на показателите в сравнение с Парламента и Общия корпус.

Статистиката на формите за 1л. ед.ч. мога и 1л. мн.ч. можем са предпочитани в Интервютата. Най-ниска е употребата на тези форми в Парламента. Резултатите от Общия корпус са близки по стойност с тези от Парламента.

Формата за 2л. мн.ч. можете е най-вероятна в Парламента – 0.0084 %. Близки са стойностите в Общия корпус – 0.0077. Най-ниска вероятност има формата в Интервютата – 0.0044.

Могат се среща най-често в Общия корпус – 0.0703, след това в Интервютата – 0.0389 и накрая – в Парламента – 0.0297.

Искам е с най-висок процент на вероятност за употреба в Интервютата – 0,0567 %, а с най-нисък е в Общия корпус – 0.0188 %. Резултатите, получени за Парламента, се доближават до тези на Интервютата – 0.0462 %. При формата за 1л. мн. ч. искаме най-честа е отново употребата в Интервютата – 0.0116, а процентите, получени за общия корпус и за Парламента, са почти равни – 0.0070 % и 0.0069 %.

Формата за 2 л., ед. ч. искаш е най-честа в Общия корпус – 0.0067, докато в Интервютата (0.0009) и особено в Парламента (0.0002) не се радва на популярност. За разлика от нея, формата за 2 л., мн. ч. искаме е по-честа в Парламента (0.0069), после в Интервютата – 0.0058, и накрая – в Общия корпус (0.0048).

Формите за 3л. ед. ч. и 3л. мн. ч. най-често се срещат в Общия корпус и най-малко в Парламента. За иска вероятността за поява в Общия корпус е 0,0277 %, а в Парламента – 0,0071 %. Интервютата (0,0125 %) са по-близки по стойност с показателите на Парламента. Искат се употребява в Общия корпус (0,0169 %), а в Парламента – 0,0042 %. Интересното тук е, че формата за 3л. мн.ч., за разлика от формата за ед.ч., в Интервютата има стойност на резултатите по-близки до тези, получени за Общия корпус.

В обобщение може да се каже следното: в Интервютата се реализират всички модалности в сравнение с останалите регистри: Мога! Можем! Искам! Трябва! Може! Предпочитат се първоличните форми, но присъстват и безличните и/или третоличните. В Парламента модалността е разделена между 1 л., мн.ч. и 2 л., ед. ч.: Можете!(т.е. възможност от страна на слушателите), но Искам! (т.е. желателност от страна на говорещия) В Общия корпус, както се очаква, преобладават третоличните и безличните модалности: Трябва! Могат! Иска! Искат, но при желателността присъства и формата за 2 л., ед.ч. – Искаш!

Контекстни употреби      

Употребите на модалните глаголи се наблюдават чрез конкорданс. В него думата се наблюдава в сортировка по ляв и десен контекст. Следва пример:

Нека разгледаме употребите на някои от модалните глаголи в интервютата.

При глагола искам (1 л., ед.ч.) основните примери са изключително с verba dicendi. Преобладава ситуацията на казването, фокусирането върху нещо. В положителни контексти вариативността е по-голяма, докато в отрицателни преобладава един основен модел. В левия контекст се срещат предимно следните изрази: наречия (веднага/отново ИСКАМ); местоимения (аз/това ИСКАМ);  съюзи и съюзни думи (но/ което/защото ИСКАМ). В десния контекст преобладават фокусиращи думи (ИСКАМ само/обаче); вариации на синтактични структури с глагол за казване (ИСКАМ да (Ви) кажа (следното/че)). Вариациите включват следните глаголи:

В положителен контекст:

  • Искам ДА ВИ КАЖА (19 срещания) и
  • Искам ДА КАЖА (39 срещания)
  • Искам ДА ПОДЧЕРТАЯ (14 срещания)
  • Искам ДА ВИ ПОКАЖА (4 срещания),
  • Искам ДА СПОДЕЛЯ (3 срещания)
  • Искам ДА ОБЪРНА ВНИМАНИЕ (3 срещания)

В негиран контекст:

  • НЕ искам ДА КОМЕНТИРАМ (14 срещания)

При глагола искаме (1л., мн.ч.) обаче разнообразието от съпътстващи глаголи е голямо, като изказването определено се оттласква от метаезика на казването. Типични контексти са следните: искаме + да има/да поставим/да се стигне.

При глагола мога (1л., ед. ч.), макар да преобладават глаголите за казване, се използват и глаголи за съгласие, ангажиране, представяне, т.е. когнитивните. Ето и типични модели:

  • (Не) мога ДА КАЖА (36 срещания)
  • Мога ДА ВИ КАЖА (9 срещания)
  • Не мога ДА КОМЕНТИРАМ (6 срещания)
  • Не мога ДА СИ ПРЕДСТАВЯ (5 срещания)
  • (Не) мога ДА ТВЪРДЯ (4 срещания)
  • (Не) мога ДА ЦИТИРАМ (4 срещания)
  • Не мога ДА СЕ АНГАЖИРАМ (3 срещания)
  • (Не) мога ДА СЕ СЪГЛАСЯ (3 срещания)

Подобно на словоформата искаме, употребите на можем (1 л., мн.ч.) се оттласкват от казването. Например:

  • (Не) можем ДА НАПРАВИМ (5 срещания),
  • (Не) можем ДА ОЧАКВАМЕ (3 срещания),
  • (Не) можем ДА ТЪРСИМ отговорност/решение (3 срещания)
  • (Не) можем ДА СЕ СПРАВИМ (3 срещания)

При глагола трябва преобладават конструкциите с екзистенциално значение, като се срещат и глаголи за казване. Например:

  • Трябва ДА БЪДЕ (57 срещания) оценено/поощрявано/защитено
  • Трябва ДА ИМА (39 срещания)
  • Трябва ДА БЪДАТ (30 срещания) използвани/балансирани
  • Трябва да (ВИ) КАЖА (25 срещания)
  • Трябва ДА НАПРАВЯ/НАПРАВИМ/НАПРАВЯТ (16 срещания)
  • Трябва ДА СЕ НАПРАВИ (11 срещания)
  • Трябва ДА Е ЯСНО (11 срещания)

Може да се обобщи, че в интервютата глаголът искам, който кодира ролята на говорещото лице в речевата ситуация, привлича предимно глаголи за речева дейност. В същото време, формата за 1 л., множествено число искаме се оттласква от тези глаголи. От друга страна, глаголът мога привлича както глаголи за речева дейност, така и когнитивни глаголи. Формата за 1 л., множествено число можем се оттласква от тези глаголи, като предпочита глаголите за действие. Глаголът трябва притегля екзистенциални глаголи или такива за речева дейност.

В употребите на парламентарната реч някои от разгледаните глаголи имат сходни предпочитания, а други променят своите съчетаемости. Например, искам се свързва с глаголи за речева дейност, но е повишена и употребата на формулите за учтивост и на когнитивните глаголи:

  • Искам да кажа/уточня/подчертая/отбележа/информирам/(ви) обърна внимание/попитам
    • Искам да припомня/уверя
    • Искам да БЛАГОДАРЯ
    • Искам ясен и категоричен отговор
    • Искам да завърша със следното нещо

При мога преобладават глаголите за речева дейност, т.е. потискат се когнитивните глаголи в сравнение с интервютата. Например:

  • Мога да (ви) кажа/уверя/информирам/попитам
  • Мога ли да взема думата?

Глаголът трябва привлича повече глаголи за речева и когнитивна дейност, за разлика от предпочитанията си за екзистенциални конструкции в интервютата:

  • Трябва да отбележа/кажа/уточня/подчертая
  • Трябва да се знае/да е ясно
  • Трябва да се има предвид

В заключение може да се каже, че се наблюдава взаимодействие между видовете модалност, кодирана в глаголите, типа регистър и категорията число. Така например, деонтичната модалност (трябва) се свързва предимно с екзистенциални изказвания в интервютата, но с глаголи за речева дейност в парламента; епистемичната (мога) и волунтативната модалност (искам) се свързват: в единствено число с глаголи за реч (и) когнитивни глаголи, а в множествено число – с глаголи за действия.

Използвана литература

Герджиков 1982: Герджиков, Г. Тъй нареченото преизказване и въпросът за модалните категории, които глаголът може да притежава. В: сп. Съпоставително езикознание, 1982, кн. 4, стр. 21-38.

Карапеткова 2008:  Карапеткова, Д. Синтактични маневри в италианското и българското новинарско заглавие. Пречи ли интернет. В: сп. Литературата, кн. 4, стр. 166-173.

Кирова 2008: Кирова, М. Образът на българския политик на страниците на печата в условията на предизборна надпревара. София, УИ „Св. Кл. Охридски”.

Кръстева 2010: Кръстева, А. (съст.) Българският политик. София, НБУ.

Ликоманова 2008: Ликоманова, И. Новото (неразговорното) творчество в езика на медиите. В: сп. Литературата, кн. 4, стр. 159-165.

Михайлова и Миланов 2008: Михайлова, Н. и Миланов, Вл. Господари на езика. В: сп. Литературата, кн. 4, стр. 238-245.

Ницолова 2008: Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София, УИ „Св. Кл. Охридски”.

Пенчев 1998: Пенчев, Й. Синтаксис. В: Бояджиев, Т., Куцаров, Ив. И Пенчев, Й. Съвременен български език, стр. 498-655. ИК „Петър Берон”.

Цакова 2010: Цакова, И. Лобиране и лобисти в България. В: Българският политик (щрихи към портрета); Съст. и ред. А. Кръстева, Изд. Нов български университет, 2010 г., с. 84-93.

SOME OBSERVATIONS ON CAN, WANT AND HAVE TO IN POLITICIANS’ PUBLIC SPEECH

Petya Osenova,

Professor of Morphology, Syntax and Corpus Linguistics, Department of Bulgarian Language, Sofia University “St. Kliment Ohridski”

petyaosenova@hotmail.com

Nadya Terzijska,

Master of Arts in Master’s Programme “Linguistics”, Faculty of Slavic Studies, Sofia University “St. Kliment Ohridski”

nadya.terziyska@gmail.com

Аbstract: The paper focuses on the usages of three modal verbs in present tense: can, want and have to in two registers of the public politicians’ speech: interviews and parliament speech. The behavior of these verbs is considered within two aspects: the frequency of present verb wordforms in both registers and their collocations in the right context.

[1] Изследването, представено в статията, е направено с подкрепата на  проекта към МОМН „Център за изследване на журналистическата и политическата реч”- TK_09_0668/2009. Статията е публикувана в сборника „Проблеми на устната комуникация“, ред. М. Илиева, А. Петкова, Вл. Маринов, Кн. 9, 1. Част, Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2013, с. 219-229. ISBN 978-954-524-887-0.

[2] По-нататък в текста ще го наричаме за краткост Общ корпус.

[3] В изследването словоформата ‘може’ запазва многозначността си между модалната употреба за способност и за възможност.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН ФОРМАТ ЗА ЦИТИРАНЕ
Осенова, Петя; Терзийска, Надя. Някои наблюдения върху „мога“,“искам“ и „трябва“ в публичната реч на
политиците – В: Медии и език. Електронно списание за научни изследвания по медиен език [онлайн]. 10 октомври 2019, № 6 [Корпуси на свободното слово]. ISSN 2535-0587. <http://medialinguistics.com/2019/10/10/някои-наблюдения-върху/>

Публикувано в Анализи