Журналистическото редактиране – редакторски практики и редакционни политики

Журналистическото редактиране – редакторски практики и редакционни политики

Ива Иванова

Ефремов, Ефрем. Журналистическото редактиране. София: Фабер, 2017.

В края на 2017 г. излезе от печат третото допълнено и преработено издание на монографията на доц. д-р Ефрем Ефремов „Журналистическото редактиране”. Новото издание надгражда и разширява постулатите и концепциите на автора, залегнали в предишните две версии на труда. Изследването предлага цялостен и задълбочен поглед върху проблемите на журналистическото редактиране, засягайки актуални теми като онлайн редактирането, юридическо-правната страна на редакторския процес, спецификите на редактиране на образната информация в пресата и др.

Целта на монографията, ясно формулирана от автора в увода, е „да изясни смисъла на понятието журналистическо редактиране, да разкрие спецификата при обработката на новинарски и интерпретативни текстове в печата и в интернет, да даде базови правила при работа с тях, да разгледа функциите и задълженията на редактора в тяхната цялост” (Ефремов 2017: 11). Поставен е акцент върху участието на аудиторията във формирането на редакционната политика, както и върху спецификите на редактирането в онлайн среда.

Разсъжденията и анализите на автора почиват на неговия дългогодишен журналистически опит и на сериозните му научни познания в областта на журналистическата теория. Сериозен позитив за изследването е наличието на богат илюстративен материал в Глава II – „Редактиране на новинарски текстове” и Глава III – „Редактиране на интерпретативни текстове”. В посочените глави се изяснява методиката на редактиране на новинарски и интерпретативни текстове. Богатството от примери не лишава текста от информационна плътност, постигната чрез сериозен и задълбочен анализ на характеристиките и функциите на новинарските и интерпретативните журналистически материали (вж. Ефремов 2017: 31-35; 73-80).

Особено внимание заслужава частта от Глава IV, посветена на редактирането на образната информация в печатните медии. Авторът основателно отбелязва, че „снимките вече не са просто декорация, само илюстрация или още едно „петно” на страницата, а са равноправен транслатор на информация (к. м.)” (Ефремов 2017: 92). Посочват се правила за организацията на страниците в печатните медии, които целят да се постигне максимален синхрон между иконичните и вербалните елементи на журналистическия текст.

Високоинформативна и актуална в съдържателен план е Глава V, в която се коментират проблемите на онлайн редактирането. Засегнати са ключови въпроси като необходимостта от проверка на информационните източници, ролята на социалните мрежи като източник на информация, функциите и задълженията на онлайн редактора.

Безспорно монографията на Ефрем Ефремов „Журналистическото редактиране” обогатява идейно научната парадигма на журналистическата теория, като предлага задълбочен професионален поглед към една не толкова видима, но изключително важна област от журналистическата дейност, каквато е редактирането.

БЕЛЕЖКИ:

Ефремов, Ефрем. Журналистическото редактиране. София: Фабер, 2017.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН ФОРМАТ ЗА ЦИТИРАНЕ
Иванова, Ива. Журналистическото редактиране – редакторски практики и редакционни политики. – В: Медии и език. Електронно списание за научни изследвания по медиен език [онлайн]. 08 февруари 2018, № 2 [Вирус в мрежата]. ISSN 2535-0587. <http://medialinguistics.com/2018/02/08/journalism-editing/>

Публикувано в Без категория