Отразяване на културни теми и обекти в традиционните електронни (радио и телевизия) и нови медии


Ирина Тодорова

Фокусът на изследването е насочен към медийното отразяване на културата в традиционните електронни (радио и телевизия) и новите медии. Анализира се доколко едните са продължение на другите в съвременната дигитална среда. Изследва се кои са съвременните и предпочитани източници за културно осведомяване на респондентите.

Парламентарният дебат – критичен поглед върху практиката (2009 – 2019)


Наталия Киселова

Парламентарното управление е форма на държавно управление, политически режим и „голяма сцена на обществени дебати“. В статията е представена дейността на Народното събрание през периода 2009-2019 г. като политически режим и сцена за дебати. Направен е критичен анализ на конституционните и политическите функции на българския парламент.

Телевизионен пиар и поведение пред камера. Аудио-визуални стратегии, практики, умения



Поля Иванова

В изследването се разработват няколко теоретични полета – телевизията, тв пиар, поведението пред камера, сравнителната аудио-визуална теория. Развиват се показатели за оценка на медийни практики, свързани с поведението пред камера и тв пиар. Създава се обща класификация на тв пиар.

Масовите отклонения от книжовноезиковите норми в медиите – грешки или нови норми?


Андреана Ефтимова

В речта се наблюдават явления, които се отклоняват от книжовноезиковата норма и се употребяват масово, т.е. представляват „масови“ грешки, които общуващите с течение на времето спират да оценяват като отклонение в езиковото си поведение. Обичайно такъв тип грешки се интерпретират като проява на ниска езикова култура и като остър дефицит в познаването на книжовноезиковите норми. Всъщност много вероятно е да става дума за промяна на нормата, която е настъпила, но все още не е намерила отражение в кодификационните документи.

Реторически техники в парламентарните дебати

Борис Ценов

В статията се анализира прилагането на реторическите техники „възвратен удар“ и „реторичен диалог“ по време на парламентарни дебати. Основна теза на автора е, че умелото прилагане на реторични техники невинаги допринася за убеждаване в ораторската теза, но предизвиква дискусия и въздейства върху аудиторията. Основните теоретични понятия са разгледани в първата част на текста, след което са анализирани откъси от два парламентарни дебата, по време на които са приложени техниките на възвратния удар и реторичния диалог.

Прякото онлайн излъчване (live streaming) от министър-председателя във фейсбук като инструмент за комуникация. Някои реторически и комуникационни аспекти

Пенка Василева-Георгиева

Настоящото изследване цели да направи преглед на някои реторически и комуникационни аспекти на прякото онлайн излъчване (live streaming). Форматът се използва от министър-председателя при пътуванията му с автомобил, при които той излъчва на живо от автомобила разговорите със събеседнците си, документира работния си ден, отразява свои служебни посещения и срещи.

Моделът на южнокорейската медия OhMyNews в журналистиката на гражданите


Момчил Цонев

Публикацията представя модела на журналистика на гражданите, приложен от южнокорейския новинарски уебсайт OhMyNews (http://www.ohmynews.com), създаден през 2000 г., считан за пионер в световната журналистика с участието на непрофесионални журналисти. Изследват се новите функции на журналиста, редактора, аудиторията, медийното послание и журналистиката според OhMyNews. Анализира се журналистическия модел на OhMyNews спрямо характеристиките на новите дигитални медии.

Тенденции в създаването на прессъобщения за новите медии


Йордан Карапенчев

Статията предлага анализ на 100 прессъобщения, избрани по метода на максималната вариация (хетерогенна извадка), описан от М. Патън. Изследването се позовава на анализа на Я. Нилсен, който открива 3 ключови характеристики на текстовете в новите медии – краткост, сегментираност и хипертекстуалност – и проверява дали същите характеристики могат да бъдат набелязани и при избран тип копирайтинг текстове, създавани за нуждите на ИМК – прессъобщенията.

Корпусно изследване на езика на коментарни журналистически рубрики


Елена Тарашева

Предложеният метод за анализ на дискурса чрез средствата на корпусната лингвистика ползва количествени средства предимно да насочи вниманието към повторяеми явления със статистическа значимост. Изводите водят към езикови факти, анализирани с качествени методи. Данните от изследването показват, че езикът и стилът на двамата водещи Волгин и Коритаров са различни.

Лингвостилистичен анализ на медийните текстове, отнасящи се до ЛГБТ общността (анализ на материали от онлайн вестника „Дневник“ за периода 2008-2012 г.)

Александър Георгиев

Разгледани са различните номинации за хомосексуални мъже и жени, бисексуални и трансджендър хора, както и колективното им назоваване като общност и подгрупи. Проследена e честотата на поява по години на по-добре представените названия за периода 2008-2012 г.

Мониторинг и анализ на отразяването на ЛГБТ общността в онлайн вестника „Дневник“

Александър Георгиев

В статията е представен контент анализ на 188 текста от онлайн вестника „Дневник“, които са публикувани в периода 2008-2012 г. и имат отношение към ЛГБТ общността. Материалите от всяка от 5-те години са разпределени в общо 18 тематични категории. За петгодишния период се наблюдава увеличаване броя на материалите, а също и на засяганите теми.

Сензационни истории в социалните мрежи и дневният ред на медиите

Грета Дерменджиева,
Росица Славова

Вирусното съдържание, идващо от социалните мрежи, често се включва в оформянето на медийния дневен ред. Този тип съдържание е източник на информация, която може да бъде споделена, изследвана, анализирана, проследена с течение на времето и т.н. Историите стават вирусни само тогава, когато се видят, споделят, харесват или коментират многократно – от стотици до хиляди и милиони пъти. Целта на изследването е да се разграничат основните категории съдържание и господстваща емоция в подбора на примери от топ истории за 2017 г.

Фейсбук в капана на цензурата

Лора Симеонова

Фейсбук падна в капана на собствената си акселерация. Макар да го отрича, най-голямата социална мрежа се превърна в медийна платформа, която обаче няма „главен редактор”. Затова и Фейсбук се люшка между налагането на абсурдна цензура, от една страна, и тоталното си безсилие пред пропагандата, фалшивите новини и кампаниите на троловете, от друга. Социалната мрежа роди и нов, зловещ жанр – „Смърт на живо” – риалити, който алгоритмите засега не могат да овладеят.

Сравнението в речта на спортните журналисти

Виктор Минчев

Сравнението е фигура на речта, стилистично средство за директно съпоставяне на различни обекти и привидно несвързани категории. Съпоставя се един предмет, лице, картина, явление с друг; прието е да се сравнява непознатото с познато, далечното с близкото, абстрактното с конкретното и т. н.

Социалните медии като източник на кризи и инструмент за овладяването им - пример от практиката

Ася Георгиева

Днес сме свидетели на бурното развитие на комуникационните технологии от типа социални медии, повишаване на броя интернет потребителите в световен мащаб и нарастващата тенденция за диалогичност между организациите и техните публики. Очакванията на аудиторията се променят и тя все повече изисква прозрачност при комуникацията, отворена политика на организациите и участие в отразяването, споделянето и разпространението на информацията.

Наблюдение върху индиректното рекламиране на мода и козметика

Ива Иванова

Списанията за жени, особено тези от висок клас, са примамливо място за рекламиране на луксозни продукти на модата и козметиката на световните марки и брандове в тази област. Най-четивните позиции в горепосочените издания са отделени за директна реклама на интернационални козметични и модни брандове.