Някои наблюдения върху „мога“, “искам“ и „трябва“ в публичната реч на политиците

Петя Осенова, Надя Терзийска

В статията се разглеждат употребите на три модални глагола в сегашно време: могаискам и трябва в два регистъра на публичната политическа реч: интервю и парламентарна реч. Поведението на глаголите е проследено в два аспекта: честота на появата на сегашните словоформи на глаголите в двата регистъра и съчетаемост на глаголните словоформи с глаголи в десния контекст.

„Черно на бяло” в печата: Езикът на българския рок, прочетен в Прехода

Емил Братанов

Когато изследваме черно-белите следи на рок групите от Второто поколение в годините на Прехода – логичният избор е печатната преса. Имаше едно радио и една телевизия, но до 1990 г. там имаше и Комисия-цензор. Младите рок музиканти превзеха читалища, клубове, сцени, но посредниците в комуникацията бяха хартиените медии. А редакционната политика определяше стила и езика на пресата.

Езикови специфики при отразяването на движенията „Me Too“ и „Time’s Up“ в англоезични издания

Цветелина Джамбазова

През октомври 2017 г. социалните медии дават началото на две движения: “Me Too” и “Time’s Up”. За по-малко от месец обаче те прескачат дигиталните граници и имат значителни последици за „реалния“ живот на обществото. Хората вече спокойно публично обсъждат темата сексуално насилие, премахнато е табуто върху подобни обсъждания. С помощта на контент анализа в тази статия изследваме как две британски медии – ВВС и The Guardian – чрез своите коментари отразяват събитията около тези движения.

Журналистиката на участието като средство за създаване, разпространяване и проверка на фалшиви новини

Ваня Сухарова

Статията има за цел да проследи ролята на журналистиката на участието в създаването, тиражирането (споделянето) и разкриването (докладването) на фалшивите новини. Журналистиката на участието добива все по-голямо влияние в медиите и се развива все по-бързо. Всеки човек с мобилен телефон с камера може да стане журналист, продуцент и разпространител на ексклузивна новина.

Коя е думата, която описва 2018 година?

Редакционна колегия

Вече е традиция през месец декември редица онлайн речници, медии и образователни институции да избират своя дума на годината. Рядко обаче се случва тези думи да съвпадат. Порталът Dictionary.com определи misinformation за дума на 2018. Заедно с нея се нареждат думата токсичен, която пък бе фаворит на Oxford Dictionaries, и словосъчетанието еднократна употреба, предпочетено от Collins.

Арт неологична лексика и визуална култура

Нели Недялкова

Статията се опитва да въведе речник на съвременното изкуство (120 думи) по неологичен начин. Накратко, неологизмите се разглеждат от различни гледни точки: постмодернистични и пост-постмодернистични, философски, психолингвистични, социолингвистични, естетически, нормативни, прагматични и визуални.

Семиопрагматиката на Роже Оден в контекста на съвременната комуникативна парадигма

Ива Иванова

Статията проследява еволюцията на теоретичните възгледи на Р. Оден, свързани с оформянето на семиопрагматиката като научна дисциплина, изследваща особеностите на комуникацията. Авторът очертава иновативните си виждания за комуникативния процес в поредица от изследвания, най-знакови от които са „За фикцията” (2000) и „Пространства на комуникацията” (2011).

Към проблемa за съвременния милитаризъм. Как руската кинематография „усвои“ чеченския конфликт

Войчех Кайтох

В статията авторът анализира 19 филма и тв сериала, произведени между 1996 и 2010 г. от руснаци и посветени на Чечня. Основното наблюдение е, че през този период подходът към темата се е изменил. Филмите, направени през 1996-1998 г., точно след като руската армия е загубила т.нар. Първа чеченска война, пропагандират пацифистки идеи или предлагат месианистично обяснение на тези събития.

Циганите в източноевропейското кино

Светлозар Кирилов

Този текст опитва да разгледа образа на циганите в източноевропейското кино – кои са основните филми, които поставят тази особена етническа група в центъра на вниманието си, и как я представят. Обзорът е предимно на игралните филми, тъй като те имат по-голяма аудитория и влияят повече, но в разделите за руското и за българското кино са включени и някои документални творби.

Fact-checking по български

Лора Симеонова

2017-а мина под знака на битката с фалшивите новини и търсенето на лекарство срещу дезинформацията и пропагандата. Проектът „True/False”, чрез експериментална платформа за проверка на факти, потърси отговора на въпроса: „Как fake news моделират българската медийна среда?”. Тази статия проследява резултатите от 6-месечния мониторинг на БГ сайтовете за сензации и манипулации и анализира доколко fact-checking платформите са ефективни срещу дезинформацията в Интернет.

Феноменът на споделянето в социалните мрежи

Грета Дерменджиева, Росица Славова

В настоящата статия се разглежда феноменът на онлайн споделянето в социалните мрежи на основата на определението за вирусно и сензационно съдържание, обсъждат се функционалностите на мрежите, начините за споделяне и факторите, които карат хората да споделят онлайн съдържание.

Брюкселски новоговор или популизъм?

Андреана Ефтимова

За да се означат два стила политическо говорене, в статията се въвеждат две терминологични словосъчетания – брюкселски новоговор и популистко говорене. Извеждат се основните езикови характеристики на тези стилове.

Лингва франка

Деница Генчева

Статията е насочена както към проследяване етимологията и изясняване на понятието лингва франка, така и към разграничаването на феномена от контактните езици. Въвежда се понятието АЛФ (английски език като лингва франка) и се дискутират причините за превръщането на английския в първата глобална лингва франка – какви са условията необходими за приемането на един език като международно средство за общуване и съществуват ли характеристики, присъщи на такъв общ език?Обсъжда се също факта, че съществуват разлики между нормативния английски език и АЛФ, като вниманието се фокусира върху английския като международно онлайн средство за комуникация.